​Не знаят как да учат, не знаят как да чакат и не издържат на скука

„Аз съм трудотерапевт с дългогодишен опит в работата с деца, родители и учители. Вярвам, че децата ни се влошават по много начини“, констатира Виктория Прудей.

Чувам едно и също нещо от всеки учител, който срещна. Като професионален терапевт виждам, че намалява социалната, емоционалната и образователната активност при съвременните деца и в същото време - рязко се увеличава броя на тези, които не искат да учат.

Както знаем, мозъкът ни е ковък. Благодарение на околната среда можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Искрено вярвам, че въпреки всички наши мотивации, за съжаление, развиваме мозъка на децата си в грешна посока. И ето защо:

1. Децата получават всичко, което искат и когато искат

„Гладен съм!“ - „След секунда ще купя нещо за ядене.“

„Жаден съм.“ - "Ей там има един автомат с напитки."

„Скучно ми е!“ - „Вземи моя телефон.“

Способността удовлетворяването на нуждите да се отлага е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Искаме да направим нашите деца щастливи, но, уви, ги правим щастливи само в момента и недоволни в дългосрочен план.

Способността да се отложи удовлетворяването на нуждите означава способност да се работи в условия на стрес.

Децата ни постепенно стават все по-малко подготвени да се справят дори с малки стресови ситуации, което, в крайна сметка, се превръща в огромна пречка за успеха им в живота.

Често виждаме неспособността на детето да отлага желанията си в класната стая, в молове, ресторанти и магазини за играчки, когато чуе „Не“. Защото родителите са научили мозъка му да получава веднага всичко, което иска.

2. Ограничено социално взаимодействие

Имаме много неща за вършене, затова даваме на децата си различни джаджи, които да ги държат заети. Преди те играеха на улицата, където в екстремни условия развиваха своите социални умения. За съжаление, умните технологии замениха разходките на открито. Освен това направиха родителите по-недостъпни за взаимодействие с децата.

Телефонът, който „седи“ с детето вместо нас, няма да го научи да общува. Повечето успели хора са развили социални умения. Това е приоритет!

Мозъкът е като мускулите, които работят, като се тренират и тренират. Ако искате детето ви да може да кара колело, го учите да кара. Ако искате детето ви да чака, трябва да го научите на търпение. Ако искате детето да може да общува, трябва да го социализирате. Същото важи и за всички останали умения. Няма разлика!

3. Безкрайно забавление

В изкуствения свят, който сме създали за нашите деца, няма скука. Щом хлапето притихне, бързаме да го забавляваме отново, защото в противен случай ни се струва, че не изпълняваме родителския си дълг.

Ние живеем в два различни свята: те са в нашия „свят на забавление“, а ние сме в другия „свят на работа“.

Защо децата да не ни помогнат в кухнята или в пералното помещение? Това е проста, монотонна работа, която тренира мозъка да функционира по време на изпълнение на скучни задължения. Това е същият „мускул“, който се изисква за учене в училище.

Когато децата отиват в клас и дойде време за писане, те отговарят: „Не мога, твърде трудно ми е, твърде скучно“. Защо? Защото работещият „мускул“ не се тренира при непрекъснато забавление, а се тренира само по време на работа.

4. Технологии

Умните устройства са станали безплатни бавачки за нашите деца, но трябва да се плати за тази помощ. И плащаме с цената на нервната система на малките, с тяхното внимание и способност да забавят удовлетворяването на техните желания.

Всекидневието е скучно, в сравнение с виртуалната реалност.

Когато децата влязат в клас, те се сблъскват с човешки глас и адекватната визуална стимулация, за разлика от графичните експлозии и специалните ефекти, които са свикнали да виждат на екраните на телефоните и таблетите.

След часове, прекарани във виртуална реалност, им е все по-трудно да обработват информация в училище, защото са свикнали с високото ниво на стимулация от видеоигрите. Те не са в състояние да обработват информация с по-ниско ниво на стимулация и това се отразява негативно върху способността им да решават образователни проблеми.

Технологиите ни раздалечават емоционално с децата и семействата ни. А емоционалната достъпност на родителите е основно подхранващо вещество за детския мозък. За съжаление обаче постепенно лишаваме децата си от него.

5. Децата управляват света

"Синът ми не обича зеленчуци." "Не обича да ляга рано." "Не обича да закусва." „Не обича играчки, но знае много за таблета.“ "Той не иска да се облича." "Нея я мързи да яде сама."

Постоянно чувам това от родителите. От кога децата диктуват как да ги възпитаваме? Ако им разрешите всичко, което искат, те ще ядат бисквити, торти, ще гледат телевизия, ще играят на телефона и никога няма да си лягат.

Как ще им помогнем, ако им дадем това, което те искат, а не това, което е добро за тях? Без подходящо хранене и добър нощен сън децата отиват раздразнителни на училище, стават тревожни и невнимателни ученици. Освен това им подаваме грешно послание – те научават, че могат да правят каквото си искат и да не правят това, което не искат. Те нямат идея какво да правят.

За съжаление, за да постигнем целите си в живота, често трябва да правим необходимото, а не това, което искаме. Ако детето иска да стане ученик, то трябва да учи. Ако иска да бъде футболист, трябва да тренира всеки ден.

Децата ни знаят какво искат, но им е трудно да направят необходимото, за да постигнат целта си. Това води до непостижими цели и разочарования.

За да бъде детето успешно и в училище, и в социалните среди, и емоционално, тренирайте мозъка му! Ето как:

1. Не се страхувайте да зададете рамка

Децата се нуждаят от нея, за да пораснат здрави и щастливи.

​Снимка: Guliver / iStock

- График на хранене, време за сън и време за игри с телефона.

- Помислете какво е добре за тях, а не за това, което те искат или не искат. По-късно ще ви благодарят за това.

- Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добре за тях, въпреки че през повечето време то ще е точно обратното на това, което искат.

- Децата се нуждаят от закуска и питателна храна. Те трябва да излизат навън и да си лягат навреме, за да могат на следващия ден да отидат на училище, готови да учат.

- Превърнете това, което не обичат да правят, в забавна, емоционално стимулираща игра.

2. Ограничете достъпа до смартфони и други електронни устройства и възстановете емоционалната близост с децата

- Подарявайте им цветя, усмихвайте сее, гъделичкайте ги, сложете им смешна бележка в раницата или под възглавницата, изненадвайте ги, като ги вземете непредвидено по-рано от училище и ги заведете на обяд, танцувайте заедно, пълзете, бийте се с възглавници.

- Приготвяйте заедно семейни вечери, играйте настолни игри, отидете заедно на разходка с велосипеди и вечер се разхождайте с фенерче.

3. Научете ги да чакат!

- Да скучаем е нормално - това е първата стъпка към творчеството.

- Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „Искам“ и „Получавам“.

- Опитайте се да не използвате смартфони в колата и в ресторанта, научете децата да чакат, да говорят или да играят.

- Ограничавайте непрекъснатото похапване.

4. Научете детето си да се занимава с монотонна работа от най-ранна възраст, тъй като това е основа за бъдещи успехи

- Научете ги да си сгъват дрехите, да ги окачват в гардероба, да си подреждат играчките, да си оправят леглото, да разопаковат продуктите, да ги редят в хладилника…

- Бъдете креативни. Направете тези отговорности забавни, така че мозъкът да ги свързва с нещо положително.

5. Научете ги на социални умения

Научете ги, че е хубаво да си споделяте, научете ги да могат да губят и да печелят, хвалете ги, научете ги на „благодаря“ и „моля“.

Въз основа на моя опит като терапевт, мога да кажа, че децата се променят в момента, когато родителите променят подхода си към образованието. Помогнете на децата си да успеят в живота, като възпитат и тренират мозъка си, преди да е станало твърде късно.

Виктория Прудей