Най-важното, което трябва да знаете за скарлатината

Скарлатината е основно педиатрично инфекциозно заболяване от екзантематичен тип, т.е. свързано с широко разпространен кожен обрив (екзантема). Въпреки че е характерна патология за детската възраст, може да засегне и възрастни. Скарлатината е единственото детско инфекциозно екзантематозно заболяване, причинено от бактерии; всички останали са с вирусен произход.
Бактерията, отговорна за заболяването, е бета-хемолитичен стрептокок от група А (Streptococcus pyogenes), който може да причини и кожни инфекции. Обикновено протича доброкачествено, но е силно заразна болест, която се разпространява много бързо в обществените заведения.
Тъй като е заболяване с бактериален произход, може да бъде успешно лекувано чрез прилагане на антибиотици. Изразената чувствителност на бета-хемолитичния стрептокок към пеницилина обяснява ефективността на днешните терапевтични инструменти за контролиране на разпространението на болестта. 
Скарлатината не дава окончателен имунитет, тъй като има множество щамове на бета-хемолитични стрептококи. Макар и рядко, заболяването може да се повтори при едно и също лице.
Заразяването се проявява главно през есента и зимата, не поради проблеми, пряко свързани с температурата, а защото именно през тези сезони общественият живот протича в затворени, често пренаселени и лошо вентилирани помещения. А това са перфектните условия, които благоприятстват предаването на бактерията. Всъщност най-рисковата среда, от тази гледна точка, е училището.

Обикновено засяга децата между 5 и 8 години.
Снимка: Shutterstock

Педиатрична епидемиология

Скарлатината се проявява най-често във възрастовите групи между 5 и 8 години и между 18 и 20 години. Честотата е практически нулева през първите 6 месеца от живота на детето и сравнително ограничена до 2-годишна възраст. Вероятно, защото новородените, до 6-ия месец от живота си, се възползват от имунитета, получена от майката чрез кърменето.

По какъв начин се предава

Като цяло, скарлатината се представя в безопасна форма, дори и силно заразна. Има тенденцията да генерира огнища. Когато субектът е изложен на източник на зараза, бактериите, присъстващи в капчиците, отделени при кашляне или кихане, навлизат в устната кухина и се закрепят към фарингеалната лигавица.
В този момент има три гледни точки и ситуацията се влияе от няколко фактора, включително имунния статус на изложеното лице. В първия случай микроорганизмът колонизира лигавицата и остава в гърлото на субекта, без да предизвиква заболяването. Във втория бактерията расте и произвежда токсини, които улесняват разрушаването на тъканите и разширяването на инфекцията. 
А в третия, микроорганизмът се разпространява през кръвния поток и причинява най-сериозното усложнение - септицемия. Но това се случва само при определени обстоятелства, когато пациентът е здравословно отслабен или неговата имунна система е компрометирана (от патология или от терапевтично лечение, което включва потискане на защитните сили, като трансплантация на органи например). Това води до разпространение на патогена в тялото и може да настъпи прогресивно увреждане на всички органи поради необичаен възпалителен отговор. Това състояние се нарича сепсис. 
Всяка инфекция обаче може да доведе до септицемия и сепсис. Септицемия и сепсис не са синоними, но последният е една от възможните последици от първото състояние и представлява неговата клинична еволюция.

Симптоми на скарлатината

След доста кратък инкубационен период, който варира от 2 до 5 дни и при всички случаи остава под седмица от момента на контакт с бактерията, се появяват първите смущения.
Началото е внезапно с висока температура, често придружена от втрисане, гадене, повръщане и главоболие. След няколко часа се появява обрив, обикновено в слабините и подмишниците и след това бързо се разпространява към тялото, ръцете и краката.
В областта на лицето има зачервяване на бузите и областта около устата. Фаринксът и сливиците често са силно зачервени.
Има и подуване на лимфните жлези на шията, които се чувстват нежни на допир. След 24-48 часа езикът е силно зачервен с подути папили.
Обривът при скарлатина се характеризира с появата на много малки, леко повдигнати яркочервени петна, които се събират, за да придадат на кожата червен тен. Обикновено трае 3-4 дни, както и температурата, която изчезва и след това започва лющене на кожата, особено на дланите и краката, което продължава 10-20 дни.
Симптомите са склонни да намаляват по интензитет доста бързо след приема на антибиотик.

При малките обривът почти винаги се проявява с възпалено гърло.
Снимка: Shutterstock

Продромален период

Първите признаци за това как скарлатината засяга тялото са:

• Стрептококов фарингит: докато при децата обривът практически винаги се проявява ярко с възпалено гърло, при юноши и възрастни кожните симптоми могат да бъдат по-леки от тези на фаринкса. Стрептококовият фарингит включва уголемяване на сливиците, които изглеждат покрити с гноен ексудат. Езикът може да бъде покрит с бяла патина, която след няколко дни се разтваря, оставяйки го червен и подут и с хипертрофични папили (ягодов език). Преглъщането е болезнено (одинофагия).
• Главоболие
• Общо неразположение
• Температурата обикновено е над 38°C
• Подути лимфни възли на шията, които са болезнени
• Гадене/повръщане

Екзантематичен период

Еритрогенните токсини, произведени от бета-хемолитичен стрептокок, водят до появата на обрив по тялото на засегнатия субект 12/48 часа след началото на продромалните симптоми.
Обривът първо се появява в слабините и подмишниците, след което бързо се разпространява по тялото и крайниците, всичко това в рамките на 24 часа от началото. Състои се от разположени много близо една до друга и леко надигнати точки и малки аленочервени петна (откъдето идва и името на болестта), които могат да се слеят. Папулите изчезват при натискане с пръст, за да се появят отново при вдигането му. 
Характерна особеност на обрива е грапавостта на кожата при допир. Лицето не е засегнато от обрива, но придобива червен цвят в областта на бузите, което на фона на бледостта на останалите зони заприличва на пеперуда. 
Фарингит е налице и в екзантематозната фаза. 
Обривът отшумява за 3-4 дни. Впоследствие кожата се лющи, започвайки от лицето и продължавайки към крайниците и най-вече дланите на ръцете и краката. Процесът може да продължи до 20 дни .

Лечение на скарлатина

Антимикробната терапия трябва да продължи около 8-10 дни по лекарско предписание. Всъщност, дори симптомите да губят интензитет доста бързо след приема на антибиотика, е абсолютно необходимо да завършите цикъла на лечение, както е указано от лекуващия лекар.
Ако температурата е висока, могат да се използват антипиретици като ацетаминофен или ибупрофен .
Силно се препоръчва пиенето на течности, за да се възстанови физиологичния хидро-солеви баланс. Подходящи са билковите чайове или леките, неподсладени смутита, както и водата. Избягвайте приема на плодови сокове, тъй като могат да раздразнят и без това възпаленото гърло.
Диетата при стрептококов фарингит трябва да включва меки, кремообразни и пресни храни, както и сладолед, шейкове, кисело мляко и прясно сирене.

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer