Кога детето е способно да направи разумен избор

Съвременните родители се опитват да бъде демократични. Вместо да се налагат и да изискват, те правят предложения - опитват се да дадат на децата си възможно най-много свобода, съобразяват се с тях и вземат предвид мнението им във всичко: независимо дали става въпрос за избор на храна, дрехи или къде да прекарат уикенда.
В  първата част на материала  разказахме какви са плюсовете и какви са възможните капани. 

Сега детският психиатър Даниел Марчели разказва на каква възраст хлапето е способно да прави съзнателен избор.

Под 5 години: Изборът е твърде труден

Глезено дете се налага на майка си. Снимка: Shutterstock

Изборът е сложен когнитивен процес, който изисква определено ниво на зрялост на мозъка, особено на префронталния кортекс, който е отговорен за оценката, планирането и самоконтрола.
Когато молим малко дете да избира от много опции, ние претоварваме психиката му.

В крайна сметка то избира или това, което е най-познато, или това, което е най-приятно „тук и сега“.
А то не винаги е полезно, например, когато става въпрос за храна.
Освен това хлапето започва да си мисли: „Моето желание е най-важно“. Това създава безкрайно недоволство, капризи и непостоянство.
В крайна сметка, веднага щом едно желание се изпълни, обикновено се появява друго. Родителите на такива деца често се оплакват: „Той никога не е доволен“.

Как да се държим:
Родителите на деца под 5 години трябва внимателно, но твърдо да поемат отговорност, като вземат предвид основните нужди му от сън, здравословно хранене, режим и активност.
Може да му предложите ограничен избор: „Излизаме на разходка. С топка ли ще играеш или ще караш колело?“
Но не трябва да има повече от две опции.
Полезно е още от най-ранна възраст - на 1,5 до 2 години, да въведете ясно забраната - „не“ . Това ще научи детето да се справя с разочарованието, да се съобразява с мнението на другите и ще намали чувството за вседозволеност.

От 6 до 10 години: Предлагайте ограничен избор

Майка оспорва решението на дъщеря си. Снимка: Shutterstock

В начална училищна възраст децата започват да развиват логическо мислене. И тук родителите често попадат в нов капан: те започват да се отнасят към тях като към равни.
Понякога, за да избегнат конфликт или поради несигурност, възрастните фино прехвърлят вземането на решения към децата. Но ако изборът се окаже „неуспешен“, хлапетата се чувстват виновни и губят самочувствие.

Как да се държим:
Използвайте гъвкава структура. Вие правите режима на детето си, вие избирате училището, което ще посещава, лагера, на който ще го запишете, спортния клуб, към който ще се присъедини.
Детето обаче може да избира в ограничени рамки: например заниманията си в свободното време, приятелите в училище, какъв стил и цвят да бъдат дрехите му.
Важно е да не го питате непрекъснато „Какво искаш?“, а да му предлагате разумни варианти и да подкрепяте избора му. 

Юношество: Диалог вместо контрол

Баща съветва сина си. Снимка: Shutterstock

​Ролята на родителите се измества от контрол към сътрудничество. Те трябва да обсъждат вариантите с тийнейджърите, да анализират плюсовете и минусите и да ги учат на критично мислене.
В същото време те трябва да поддържат граници, да им напомнят за семейните ценности и все пак да носят отговорност за важни решения.

Ако аргументите на тийнейджъра в полза на определен избор са силни, търсете компромис; ако не, решението остава на родителите. Например, вие се съгласявате: „Добре, можеш да отидеш на гости на приятел в събота, но ще прекараме неделята заедно.“

Свободата не означава липса на граници, а възможност децата да правят избори в рамките на безопасното.
Те трябва постепенно да поемат отговорността за решенията си. И щом станат достатъчно големи и разумни, трябва да им делегираме още повече отговорности. 

По материали на Psychologies , Мона Василева