Как родителите да реагират на нецензурните му думи
Псувните са част от нашата култура. Може в семейството никой да не ги употребява, но няма как детето да не ги чуе на улицата, в магазина, навсякъде ...
Дори безобидното „по дяволите“, “мамка му“ се запечатват в съзнанието на малчугана и в точния момент, той ги казва и то с апломб.
Няма как това да не ядоса майката, особено, ако учителката в детската градина я извика, за да сподели как се е обогатил речника на малчугана. И, естествено следват санкции.

Ядосано, което казва тещо нецензурно. Снимка: Shutterstock
Но децата растат, опознавайки света. А ругатните, глупавите шеги и вулгарните думи са част от тяхното развитие. И така трябва да се отнасяме към тях.
Детето не е лошо и не се държи лошо. То просто споделя своето „откритие“.
Всичко, което е научило, всичко ново и интересно, то го споделя удома и с приятелите си.
Всъщност, можете дори да се радвате на това – детето ви има доверие.
Семейната атмосфера, нивото на доверие и уважение един към друг са по-важни от влиянието на улицата.
Ако вкъщи родителите не говорят грубо и с нецензурни думи, няма как след първите опити, хлапето да продължи да ги казва.
Разбира се, е добре да се поинтересувате къде е чуло тези думи. Но не бива да се притеснявате твърде много за първите ругатни.
Ако възрастен се разгневи и детето чуе забранена дума, трябва да му обясните, че сте сгрешили, че подобни думи са неприемливи и че сега се срамувате от това.
За съжаление, не можем да отглеждаме дете в защитена среда, където то смята думата „по дяволите“ за най-лошата ругатня.
Деца под 3 години. На тази възраст децата не разбират истинското значение на грубите думи. За тях това е по-скоро нова дума, която са чули и повтаряли.
Родителите трябва да игнорират подобни изказвания, да избягват да акцентират и да се смеят (което може да е трудно).
Помислете къде детето ви може да е чуло това и, ако е възможно, да сведете до минимум посещенията на тези места.
Ако то ви чуе семеен приятел или роднина да използва лоша дума, помолете го да не псува пред него.
Деца на възраст от 3 до 6 години. За децата на тази възраст използването на ругатни е част от израстването.
Родителите трябва да обяснят, че истински зрелите и уважаващи себе си хора не говорят по този начин.Нека вземе пример от герой от приказка, анимационен или комиск герой, на когото детето се стреми да прилича.
Деца на 7-10 години. Сега ругатните се превръщат в начин то да впечатли връстниците си.
Дайте му вариант да бъде звезда. Може би вместо да ругае е по-добре да се научи да кара скейтборд или да свири на китара? Помогнете му да осъществи мечтата си.

Момиченце, което крещи. Снимка: Shutterstock
На същата тази възраст в речника на децата започват да се появяват неприлични рими и „клозенти“ шеги. От една страна, те така общуват в етап на съзряване, който трябва да надраснат. От друга страна, родителите трябва спокойно и ненатрапчиво да им обяснят , че тези шеги са просташки и обидни.
Тийнейджъри. За тях ругатните и жаргонните думи са част от културата, модата. Но това не означава, че тийнейджърът ще ругае до края на живота си.
Опитайте се да го разберете. Заплахите и наказанията за подобен език, не са решението. Това само ще провокира негодувание и желание да псува още повече и със злоба. По-добре е да поставите граници: „Ние не използваме такъв език вкъщи.“
Предложете алтернатива. Понякога ругатните са най-достъпният начин детето да изрази гняв или дори възхищение. В този случай ругатните са израз на емоция.
Предложете други изрази и действия (удряне на възглавница или късане на хартия от гняв), скачане или прегръдка (от радост). И не забравяйте, че е важно възрастните да изразяват емоциите си открито и честно, за да има детето от кого да се учи.
Четете заедно. За да помогнете на детето си да се научи да изразява мислите си по приемлив начин, разширете речника му. Това е полезно, като четете много – както на детето си, така и на вас на глас (създайте семейна традиция за четене).
Не забравяйте да обсъдите прочетеното, като посочите, че мислите и чувствата могат да бъдат изразени по различни начини, не непременно груби.
Променете стила на общуване. Понякога ругатните са практически единственото нещо, на което родителите реагират. Тогава ругатните се превръщат в добър начин детето да привлече внимание. Променете стила си на общуване, така че то да не изпитва желание да търси внимание по този начин.
И не забравяйте, че търпението, добротата и личният пример винаги са по-добри от нравоученията и наказанията.
По материали на Deti. Mail., Мона Василева