Пандемията направи гушкавия ми син още по-прилепчив

Вирусът пренесе хората в Zoom, но есенцията на урока от смъртта на баща му е същата - хората си тръгват

03 Юни 2020 г.
Следвайте ни в Google
 Пандемията направи гушкавия ми син още по-прилепчив

Снимка: Shutterstock

Той е свит от моята страна дори докато пиша това. Заравя пръсти в косата ми винаги, когато гледаме телевизия заедно. Когато се разхождаме е винаги плътно до мен и ако видим познат, той прилепва до мен така че и вятър да не мине помежду ни.

Това е моят 8-годишен син, и той винаги е бил особено гушкав и докосващ. Семейството и приятелите ми знаят, че ако попаднем в една стая, момчето ми ще кацне в скута ми, с пръсти в косата ми, лицето му на сантиметри от моето.

Беше такъв и преди баща му да почине

Но желанието за тази всепоглъщаща близост доби чудовищни измерение след това. Когато COVID-19 се превърна в глобална пандемия и се изолирахме вкъщи, неговата прилепчивост достигна нива, каквито не съм виждала в него от 2-годишен.

Преди карантината той бавно, но сигурно беше започнал да се отделя от мен. Все по-често се съгласяваше да преспи у приятелче. Все по-често ме оставяше да побъбря с другите майки, а той хукваше да се забавлява с децата. От време на време дори го играеше „готин“ и „независим“ и едва ме забелязваше, докато тичаше към приятелите си на площадката. Тогава ми хвърляше такъв бунтарски поглед, все едно никога не е управлявал света движейки главата ми с кичури коса в ръцете си (косата ми все още си е на мястото, междудругото).  Колкото и тъжно да беше, че го гушкам все по-рядко, аз се вълнувах, направо се гордеех от неговата самостоятелност.

След няколко седмици на карантина той пак стана моя сянка

Пръстите му пак са в косата ми. Спи с любимия ми суичър като одеяло, което бе единствения компромис, за да не спи всяка нощ в леглото ми. Той е тук, а тук е където съм аз.

В интервю за Huff Post Стивън Майерс, професор по психология в Roosevelt University, Илиноис, казва: “Прилепчивостта на детето е инстинктивния му отговор да се отърве от чувството за тревожност и опасност.  В еволюционен план, наследниците на всички видове имат по-голям шанс а оцелеят, ако стоят близо до родителите си.“

Да, схванах. Той търси сигурност и защита. Толкова много деца има нужда точно от това сега, когатопроклетия вирус преобърна света им само за денонощие.  Но в същото време, докато се обръщахме срещу нормалния си живот, на малките им беше казано: „Останете вкъщи, не излизайте и не се доближавайте до никого, дори до семейството си.“

Не се изненадах, че прилепчивият ми син взе това присърце и го изтълкува като „Не оставяйте и милиметър разстояние между вас и семейството.“

Не ме разбирайте погрешно. Обичам докосването му

Обичам усещането, че съм негова спасителна мрежа. Но е тежко да бъдеш предпазен щит нон-стоп – дори за някой, който обичаш повече от собствения си живот. Защото е невъзможно да даваш постоянно на някого. Майките, човеците, имат нужда от време за възстановяване и покой, преди да могат да споделят себе си с някой друг.

Освен това съм разтревожена. Раздялата и независимостта са важни. Той да има увереността, че може да се справя със света, без да го гледа качен на главата ми, е важно. Да е способен да си тръгне от мен, без да го е страх, че ще изчезна за тези няколко минути, е решаващо.

Един ден ще се върнем към ритъм, който е близко до нормалното за децата. Пак ще има гости с преспиване и игри на площадката. И се притеснявам, че той няма да помни как се е отделял от мен, защото увереността и рутината да се оправя сам изчезнаха.А аз не мога да му обещая, че винаги ще съм наоколо. Това е и причината за неговата прилепчивост, а подозирам и причината поради която го гушкам малко по-силно, преди да го помоля да ми даде малко въздух.

Защото за пореден път той научи, че хората са днес в живота ти, но утре може да ги няма

В случая с пандемията хората не изчезват напълно – те се пренасят в Zoom и FaceTime, но есенцията на урока от смъртта на баща му е същата. Животът се променя с едно премигване, нищо не е постоянно и хората си тръгват. Не е учудващо, чесе държи за мен, физически и емоционално, защото аз съм неговата константа от раждането му насам.

Истината е, че може би не трябва са се тревожа, защото той е намирал независимостта си след травма веднъж. Когато останах единствен родител имах чувството, че ще го внеса на ръце и в общежитието му в колежа. Но той се дръпна сам, когато беше готов за това.

Илейн Рот, Scarymommy.com

Да поговорим

Някой ден ще имам син и ще направя всичко точно наопаки

Да поговорим

Чувството на срам не е инструмент за възпитание

Още от

Мъж и жена танцуват. Снимка: Shutterstock

Ритуали за всеки ден: как да разпалим любовта

Жена закусва на открито.

Снимка: Shutterstock

Как да стартирате седмицата успешно

Дете и възрастен

Снимка: Shutterstock

Не наказвайте децата си за нещата, които правите самите вие

Момче лежи на пода. Снимка: Shutterstock

 

Малкият инат: как да се справим, без да пречупим характера му

Влюбени тийнейджъри.

Снимка: Shutterstock

Синът ми излиза на среща! Как да реагирам? (Част 2)

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Мъж и жена танцуват. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Ритуали за всеки ден: как да разпалим любовта

Само за 1 минута, без ес ем еси и социални мрежи

Натали Трифонова и Арън. Снимка: Instagram

 

Заедно

Натали Трифонова за майчинството: Много хаос и много любов

Направи кратка ретроспекция в снимки и пусна клип

Стефан Попов – Чефо и половиката му Ванеса Валентинова. Снимка: Instagram

 

Заедно

Чефо ще става баща на момче

Актьорът и инфлуенсър Стефан Попов се похвали в социалните мрежи

 

Есенни листа върху отворена книга и чаша кафе. Снимка: Shutterstock

 

Заедно

Жената е рай

Анджелина Джоли и Пакс и Мадокс . Снимка : Getty

 

Заедно

Анджелина Джоли заведе на семейна вечеря синове си Пакс и Нокс

51-годишната холивудска дива се отправи на вечеря с 22-годишния Пакс и 18-годишния Нокс

Дете и възрастен

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Не наказвайте децата си за нещата, които правите самите вие

Децата попиват всичко. Ще се изненадате, когато чуете един ден от устата на детето си изпуснатата от вас самите дума

Мирослав Великов. Снимка: Instagram

 

Заедно

Миро: Като баща искам да дам пример

Бащинството му дава друга мотивация и стимул

Аврил Лавин. Снимка: Getty

Заедно

Аврил Лавин гушна момиченце

42-годишната канадска поп звезда стана майка за първи път

Есенни листа върху отворена книга и чаша кафе. Снимка: Shutterstock

 

Влюбени тийнейджъри.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Синът ми излиза на среща! Как да реагирам? (Част 2)

Полезни съвети, които ще ви насочат как най-правилно да реагирате и се подготвите за този нов период в живота на момчето