Имат ли растенията интелект

Знаете ли, че на планетата има над три милиарда дървета, и всички те имат интелект?! Разум притежават и зеленчуците в двора, и тревата в парка! 

Тези и още удивителни разкрития за непознатото растително царство са обяснени от световноизвестния учен и бестселъров автор Стефано Манкузо и журналистката Алесандра Виола в книгата "Интелектът на растенията".

Те разкриват как още от дълбока древност учените се опитват да разберат дали растенията могат да общуват и да разрешават проблеми и да общуват. Някои философи заключават, че растенията са пасивни и лишени от интелект.

Други обаче защитават противоположната теза, която изследванията, направени през последните десетилетия, потвърждават.

В тази книга Стефано Манкузо, водещ специалист по невробиология на растенията, хвърля нова светлина върху невероятните умения и сложни взаимоотношения на представителите на флората и доказва категорично, че растенията имат интелект, опирайки се на множество примери и най-новите научни открития.

Растенията, според него, демонстрират изумителни способности да разчитат сигнали от околната среда, да решават проблеми и да се адаптират. Дори проявяват признаци на чувства – нещо, което досега сме считали за присъщо единствено на животните и човека.

Откъс

Бидейки неподвижни и следователно подложени на нападения от страна на животните, растенията са развили нещо подобно на „пасивна отбрана“ срещу атаки отвън. Тялото им представлява модулна структура, в която всяка част е важна, но не и жизненонеобходима. Тази структура е главното им предимство в сравнение с животинския свят, като се има предвид най-вече количеството на тревопасните на нашата планета и невъзможността да избягат от огромния им апетит.

Първото предимство на тялото с модулна организация – ще дадем само един пример – е, че за растенията не представлява проблем да бъдат изядени! Кое животно може да се похвали със същото?

Физиологията на растенията сe различава принципно от животинската. Докато животните са се развивали, концентрирайки почти всички свои жизнени функции в няколко органа – като мозък, бели дробове, стомах и т.н., растенията са преценили, че лесно могат да станат плячка, и не са групирали способностите си само в няколко невралгични зони, както е при животните.

Това прилича на логиката на човек, който се опасява да не го ограбят и затова не държи всичките си пари на едно място, а ги разпределя в няколко тайника, така че да претърпи минимална загуба в случай на обир. Или на някого, който държи влогове в различни банки, за да избегне риска от банкрут. Нека им го признаем, това е мъдро решение!

Функциите в растението не са свързани с определени органи. Това ще рече, че те дишат, без да имат бели дробове, хранят се, без да имат уста или стомах, стоят изправени, без да притежават скелет, и както ще видим по-нататък, са в състояние да вземат решения, без да имат мозък. Благодарение на тази много специална физиология големи части от растението могат да бъдат отстранени без риск за неговото оцеляване: някои растения биват унищожени до 90–95 процента, а после се възстановяват от малката запазена част.

Една ливада може да бъде опустошена напълно от стадо тревопасни животни и само след няколко дни да се възстанови. Не е нужно да си тревопасно, за да наблюдаваш този феномен: ако някога сте опитвали да орежете бръшлян или онова упорито увивно растение, известно като „грамофонче“, или пък имате трева за косене в двора, сте наясно за какво става въпрос.

Следователно растенията, които водят уседнал начин на живот (иначе казано, са неподвижни), са избрали за своя еволюционна стратегия да се състоят от делими части, така че да устояват по-лесно на хранещите се с тях животни. Точно обратното наблюдаваме при животните – те са изградили защитните си стратегии върху способността за движение и никога не са развивали регенеративни качества, с изключение на някои отделни случаи. Разбира се, гущерът може да възстанови откъснатата си опашка, но не и крака или главата си. Ако обаче от растението бъде отделена част, то не само че оцелява, а в някои случаи дори се възползва от това! Да си спомним укрепващия ефект от подрязването на храстите и овошките. Тази характеристика зависи от структурата им, която е толкова различна от нашата.

Растението се състои от повтарящи се модули: клоните, стъблото, листата и корените са комбинации от по-прости сегменти, които се скрепват едни с други изключително независимо, подобно на частите от детската игра „Лего“.

Съгласни сме, че мушкатото на терасата не създава такова впечатление: то изглежда като едно цяло. Но ако отделите от него клонче и го засадите – ако го размножите с резник, както би казал градинарят, – то откъснатото клонче ще пусне корен и от него ще тръгне ново растение. Това обаче не се случва нито с ръката ни, нито с крака на слона – те не са в състояние да възстановят цял организъм, нито да продължат да съществуват, отделени от тялото.

Неслучайно се наричаме „индивиди“: този термин произлиза от латински и се състои от in (в случая означава „не“) и dividuum („делим“). Нашето тяло е неделимо: ако ни разрежат наполовина, двете части не могат да съществуват поотделно и загиват. Ако обаче разрежем на две части някое растение, всяка от тях може да продължи да съществува независимо от другата. Причината е много проста: растението не е индивид! По-правилният начин да мислим за дървото, за кактуса или храста e не като го сравняваме с човека или с което и да е друго животно, а да си го представим като колония. Дървото много повече прилича на колония от пчели или мравки, отколкото на отделно животно.

Макар и съществуващи от древни времена, дори чрез този си аспект растенията показват, че са изключително съвременни. Един от основните принципи, върху които се основават много от технологиите, направили възможна интернет мрежата, е свързването на групи (каквито са социалните мрежи), а точно това е едно от така наречените възникващи качества, типични за суперорганизмите или общностите като рояците и ятата. Става въпрос за способности, които отделните части развиват само и единствено при функциониране в рамките на цялото: никой от отделните компоненти не го притежава независимо от другите, както е при пчелите или мравките, които живеят на колонии и развиват колективна интелигентност, много по-висока от тази на съставящите го отделни представители. Но за поведението на растенията ще говорим по-обстойно в главата, посветена на тяхната интелигентност.

Проф. Стефано Манкузо е директор на Международната лаборатория по растителна невробиология във Флоренция, Италия. Основател е на Международното общество по сигнали и поведение на растенията и преподава в Университета във Флоренция. Научните трудове на Манкузо са били публикувани в множество реномирани журнали, а италианският ежедневник Ла Република го нарежда сред 20-те личности, които ще променят живота ни. В статия за Ню Йоркър Майкъл Полън го определя като един от хората, които ще трансформират света.

Алесандра Виола е журналистка, която се интересува от научни теми, и сценаристка на документални и телевизионни програми на италианската национална телевизия. Пише за авторитетните италиански вестници Ла Република и Ил Соне 24 Оре.

Източник: "Хермес"