На храната с любов – от пелените и за цял живот (II част)

Отношенията на детето с храната се формират още преди раждането – неслучайно всички диетолози съветват бъдещите майки да внимават какво ядат и да контролират всекидневното си меню. Защото според много изследвания децата запомнят вкуса на продуктите, които майка им е яла по време на бременността.

Освен това около 4-я - 5-я месец от вътреутробното развитие детето започва да поглъща амниотична течност и чрез нея долавя миризмата на мама, а след раждането си тя е за него сигнал, че е в безопасност.

Затова съветват младите майки да хранят децата си на ръце и близо до гърдите дори да не кърмят, а да дават изкуствени смеси – за да усеща бебенцето топлина и да е спокойно, обгърнато в майчиния аромат.

Вече ви разказахме за първите стъпки, опс, първите лъжички в живота на детето, а сега продължаваме с отношението към поотраснали дечица и техните първи срещи с храната – от тези срещи зависи как ще се формира вкусът и дали ще си изградят навик да се хранят здравословно.

Аз съм готвач

Отличен начин да запознаете детето с вкусовете и техните съчетания, а и да привлечете неговото внимание към естетичната страна на кулинарията, е да готвите заедно с него за цялото семейство. Или поне – да пробвате.

В началото няма да е лесно, но е хубаво още към 2-годишна възраст да започнете стъпка по стъпка да му поставяте малки задачи – да измие чушките, да ги подреди в тавата, да посоли и подправи салатата, но не и да я реже…

Тригодишното вече би могло да извършва по-сложни действия с парченцата зеленчуци на шишче или мазането на филийки с масло, със сипването на сок.

Ако манипулациите са придружени с разкази за това какво и защо се случва, коя чиния за кого е предназначена, кой какво обича да хапва, с молба да ви посъветва как да подредите по-красиво масата, или пък дали да добавите яйца към руската салата или тези в майонезата са достатъчни – такива дребни разговори ще го накарат да се почувства важно и увлечено от кухненските процеси.

Една приказка винаги помага

Когато детето се върти на масата, когато предъвква без апетит и вяло рови из чинията, очевидно трябва да вземете нещата в ръце. Но за да пропъдите скуката няма да помогнат разсейващи случки като: „Я виж какво пиленце има на прозореца“, или да мяукате като котка, за да го накарате да си глътне залчето.

Помагат приказки и фантазии, но на тема храна – парченца картоф, строени като войници, с шапки от домат тръгват към устата, за да помогнат на зъбчетата да пораснат по-бързо… Луди истории с непослушни супи, пилешки каши, краставици, които летят и каквото още се сетите помагат да се премине по-весело и леко през закуската, обеда и вечерята.

Но не пропускайте в хода на приказката да разяснявате ползите от различните хранителни продукти.

Марина Атанасова по материали на parents.ru