Креативността в снимки и думи от книгата на известния рекламист Луис Басат
Снимка: Guliver / iStock
Колко много открития са продукт на нечие креативно мислене? Изобретения като фонографа и грамофона (1877), крушката с нажежаема жичка на Томас Едисън (1879), ножчетата за бръснене, измислени от Кинг Камп Жилет, за да заменят опасните бръсначи (1901), ципа (1913), химикалката (1938), предпазния колан (1959) или кръговите кръстовища (1960) са само някои от примерите, които прочутият рекламист, испанецът Луис Басат изброява в книгата си „Креативността“.
Истинската креативност, както и интелигентността, не е професия. Тя означава да направиш нещо оригинално и различно и то да се превърне в нов модел за подражание или в различен начин на действие, според Басат. Той идва в България в края на ноември за серия от културни и образователни събития, обединени в проектa „Луис Басат и креативността”. Но преди това вижте откъс от неговата книга, издадена от „Колибри“.
„Когато бях в гимназията, в часовете по гимнастика правехме скок на височина стил ножица. Трябваше да тичаш към летвата, поставена на около метър и половина над земята, да вдигнеш единия крак, обикновено десния, след това другия и накрая да се приземиш на крака. Добрите скачачи от моя клас, които вече участваха в състезания в Каталуния и Испания, скачаха по различен начин, който се наричаше коремно претъркалящ. Тичаха, мятаха се практически с главата над летвата, след това краката минаваха на същата височина като главата, като се стараеха коремът или коленете да не докоснат летвата. До 1968 г., когато Дик Фосбъри изненада света.
Помня, че гледах по телевизията Олимпийските игри в Мексико, когато Фосбъри, тръгвайки да скача, се метна по гръб. Стиснах фотьойла с ръце, убеден, че този човек ще си счупи гръбначния стълб, но за щастие това не се случи, той падна по гръб върху един доста дебел дюшек и веднага се изправи. Скокът на Дик Фосбъри от тогава е примерът, който ми позволява да дефинирам по-добре креативността, защото той направи три неща, фундаментални, за да може нещо да бъде считано за креативно. Първото е, че направи нещо различно, оригинално: скочи по гръб, вместо да скочи напред. Но ако, скачайки по гръб, се беше класирал последен, щеше да остане в историята на Олимпийските игри като „чудака от Мексико“. Случи се така, че стана пръв, скочи по-високо от останалите и спечели златния медал, като изпълни второто условие: да направиш нещо по-добре.
Иначе казано, креативността е да направиш нещо различно и по-добре от начина, по който до този момент се е правило това. На трето място, ако Фосбъри беше направил всичко това, защото самият той е изключителна личност и има, например, гъвкав гръбнак, той би бил запомнен като някакъв феномен или като онзи неповторим пример от Мексико. Но това не беше така. Неговата нова техника за скачане не само му позволи да спечели златен медал от онези олимпийски игри, а фактически задължи от този момент нататък всички състезатели да скачат като него, ако искат да бъдат на неговата висота. Ето защо мисля, че може да се каже, че истинската креативност означава да направиш нещо оригинално и различно, по-добре от начина, по който го правят другите, и то да се превърне в нов модел за подражание или в различен начин на действие.
Нека сега погледнем дефиницията на шотландския изследовател Доналд М. Маккинън: „Креативността е процес, който се развива с времето и се характеризира със своята оригиналност, способността за адаптация и вниманието при конкретната реализация. Този процес може да е кратък, като една музикална импровизация, но може също така да продължава дълги години като периода, необходим на Дарвин, за да създаде еволюционната теория“.
Сред всички чудесни определения на креативността няма да се успокоя, докато не откроя най-краткото, на Стив Джобс, който беше главен изпълнителен директор и двигател на откритията на Apple: „Креативността е чисто и просто да свързваш нещата“.
И накрая, малцина са тези, които дефинират какво е креативността с толкова малко и категорични думи като тези на философа Хосе Антонио Марина в една от неговите статии в Ла Вангуардия, споменати в чудесната книга Да вярваш в авангарда: „Креативността е да направиш така, че да се появи нещо ценно, което не го е имало“.
Колкото по-рано стартирате заниманията по математика, толкова повече ползи ще извлече детето.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари