Полезни съвети, с които ще помогнете на малчугана да преодолее страха и неувереността си
Понякога детето просто се страхува да спортува.
Снимка: Shutterstock
Спор няма - спортът носи безкрайно много ползи за децата. Но понякога сприятеляването с него не се случва толкова лесно. Просто детето се страхува да спортува или не знае какво точно да избере. Или нещо друго...
Първо правило за родители: никога, ама никога не насилвайте децата. Така още повече ще ги откажате от такива занимания. Не бива и да ги подкупвате с подаръци, защото по този начин ги научавате да манипулират. Най-важното при спорта е не само движението, но и удоволствието. Как да помогнем на децата, които по една или друга причина отказват или не желаят да спортуват? Ето 9 успешни стратегии, които наистина работят именно в такива ситуации!

Снимка: Shutterstock
Това е много полезно, когато детето е по-малко. „В тази възраст е напълно възможно отказът от спорт или танци да бъде продиктуван и от страх да не бъде изоставено“, обяснява психологът. Затова е добре за известно време детето да бъде водено и изчаквано от родител или роднина, за да се намали негативния ефект и „тежестта“ от раздялата.
Това ще разхлаби връзката с майката, която също може да е причина за нежеланието да спортува. „Прекалената привързаност и зависимост в ранна възраст могат да провокират страх от отхвърляне“, казва психологът.
Добре е постепенно детето да свикне да излиза и с таткото, с баба или дядо, като няма значение какво точно ще правят: ще отидат на кино или пица, или просто ще се разходят в парка. Така то свиква с мисълта, че и далеч от мама, продължава да е в безопасност.
Честото канене на връстници на гости благоприятства процеса на разграничаване от родителите и стимулира самостоятелните занимания, което помага и за заниманията извън дома.
Има деца, които и на 6 години продължават да спят в леглото с мама и татко. Къде е проблемът? „Ако мама и татко спят в различни легла, посланието, което достига до детето е, че те не се чувстват добре заедно и то използва това, за да извлече ползи за себе си. Резултатът е: разглезено и властващо дете. Ако те спят в едно легло, но с детето, има опасност то да остане цял живот привързано към тях, което се отразява на самочувствието и инициативността му. Може да е болезнено в началото, но е добре родителите да научат детето навреме да спи в своето легло и стая“, казва специалистът.
Какво общо има това със спорта? Твърде привързаното дете е и доста колебливо, когато става дума за занимания, които не са с родителите. И това може да го откаже да спортува, защото пък тренировките налагат отдалечаване от мама и татко.
Може да възлагате на детето ежедневни малки задачи, съобразени с възрастта му, които да стимулират неговата самостоятелност. То например може да помага в кухнята, при почистването на дома, задължително при подреждането на стаята си, при избора на дрехи. Това са малки самостоятелни стъпки, които обаче правят детето по-уверено в собствените сили и възможности.
Ползата тук е двойна. От една страна родителите получават глътка въздух и от друга – детето се научава да живее без страх, че те не са до него. Всичко това учи малчугана на самостоятелност и увереност. И е важно за хармонията на цялото семейство, не само като стъпка към спорта.
Ако детето наистина не харесва даден спорт, не проявявайте упоритост, а просто спрете заниманията. Но му предложете да опита с друг спорт, който може да се окаже неговият. Безполезно е да задавате въпроси и да търсите обяснение. Щом веднъж детето се е разочаровало, няма смисъл да продължава.
В ранна възраст бързото отказване от конкретно занимание не се тълкува като несериозност, а като търсене на личната изява – там, където детето наистина ще се чувства добре и така ще извлече максимално ползи от тренировките или заниманията. А и като се съгласявате с искането, вие укрепвате доверието на малчугана към вас.

Снимка: Shutterstock
Ако детето харесва даден спорт, но отказва да се включва в състезания, не настоявайте. То ще направи това, когато само се почувства достатъчно готово за тях. Понякога децата се притесняват от представянето си, друг път причината е страх от конфронтация с другите. Някои отказват, защото подсъзнателно не искат да разочароват родителите си, които са ги натоварили със свръхзавишени очаквания. А има и деца, които просто страдат от сценична треска и излизането пред публика сериозно ги травмира.
Вашата работа като родители е да успокоите малчугана и да му обясните, че нищо кой знае какво няма да стане, ако не се класира първи, а остане последен – важно е участието и това, че е успял да пребори страха си.
Ако детето е решило да тренира някакъв спорт, не проявявайте нетърпение и не очаквайте от него грандиозни стъпки още от самото начало. Всеки спорт е надграждане на умения, които се натрупват във времето. Някои деца наистина имат данни за конкретна дисциплина и се справят с лекота. Други постигат същото, но с доста повече труд. И в двата случая обаче трудът присъства и не бива да избързвате с очакванията, защото вашето нетърпение се предава на децата под формата на разочарование, което може да ги откаже от спорта.
Деси Тодорова по материали от Nostro figlio
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари