Защо дъвката е розова?

Всички знаем какво е дъвка: емблематичен продукт, продаван в безброй вкусове и разновидности. Но това не винаги е било така и всъщност историята на дъвката е по-стара, отколкото си мислим.

От гръцките острови до ацтеките

За да разберем защо класическата дъвка е розова или откъде идва плодовият ѝ вкус, трябва да започнем с нейния произход. Преди повече от 2000 години древните гърци вече са извличали смолиста гума от мастиковите дървета на остров Хиос. Името било „мастиха“ - дума, от която произлизат много съвременни думи и производни, сред които и „дъвчене“. Но едва от 1848 г. можем да говорим за съвременната дъвка, каквато я познаваме.

На другия край на света пък ацтеките използвали за дъвчене чикъл (естествена гума), получен от тропическо растение, виреещо в Централна Америка.

Емблематичният розов цвят

Първата дъвка, която можем да наречем модерна, датира от 1848 г., и първоначално е била базирана на смърчова смола и пчелен восък. Употребата на чикъл е възобновена през 1866 г., но дъвките на пазара все още нямат аромати или вкусове. За това допълнение трябва да чакаме до 1871 г., когато се появяват първите вкусове (сред които е и билката женско биле), а през 1906 г. се ражда дъвката за балончета. Идеята, че дъвката може да се използва и по този забавен начин, я прави невероятно популярна, но продължава нещо да ѝ липсва.

Годината е 1928 г., година преди Голямата депресия, а Уолтър Диймър е обикновен счетоводител във водещата компания за дъвки. Докато експериментира с рецепта в свободното си време, той случайно създава дъвка с перфектната консистенция. Тя се разтяга, без да се накъсва или чупи, и позволява да се правят балончета, без да залепва по зъбите. Проблемът е, че компанията разполага само с един оцветител и той е розов. Със сигурност този цвят се е сторил на Диймър много по-привлекателен от класическото сиво, каквито са били до този момент дъвките.

Какъв е вкусът на класическата дъвка?

Днес розовият цвят, който направи дъвката популярна по целия свят, отстъпва място на най-различни нюанси, а така също и на вкусове. Но в продължение на години, вкусът се идентифицира с този, въведен от Диймър през 1928 г. Целта на счетоводителя е била двойна: от една страна, да създаде вкус, който децата да харесат, и от друга, да избегне прекалено голяма намеса в деликатния химичен състав на дъвката. Решението е дъвката да има плодов вкус (предимно ягода и банан).

Деси Тодорова по материали от Curioctopus