79-годишният актьор помни какво е преживял в началото на кариерата
Силвестър Сталоун Снимка: Getty
Когато осъществява най-голямата си мечта - да напише сценария и да участва в „Роки“, Силвестър Сталоун няма дори 30 години.
Работата му носи три "Оскара", а филмът става най-касовият филм на 1976 г. Но Сталоун признава, че никога не е изпитал напълно радостта от победата. Защото най-близките му приятели и семейство не са могли да споделят успеха му.
„Беше експлозивен момент, а след това стана много тъжно, призна той в интервю за CBS Mornings. - Искаш хората, които обичаш, тези, които са те отхвърлили, да бъдат тук на Оскарите, а те не искат да отидат... В този момент осъзнаваш, че това никога няма да го преодолееш...“

Силвестър Сталоун в ролята на Роки, 1970 г. Снимка: Instagram
А след това той уточни, че говори за родителите си и продължи:
„Това е истински урок за всички нас: родителите трябва да бъдат по-мъдри. Децата са като мека глина. Вярно е. Оформяш ги, моделираш ги, нараняваш ги или ги събаряш от масата и те никога повече не са същите. Все още нося това със себе си. И ми се искаше да не така. Моля се и правя всичко, което мога, но то винаги е с мен.“
Сталоун говори за семейството си в документален филм на Netflix от 2023 г. Той си спомни историята на раждането си и своята характерна „усмивка“.
„Въпреки че е била в деветия месец бременност, майка му продължила да се вози в автобуса. Тя започнала да ражда. Някой бил достатъчно умен да я свали от автобуса и да я заведе в благотворително отделение. Там се родих аз, в резултат на инцидент, който парализира всички нерви в ъгъла на устата ми. Така че се родих с тази гримаса“, разказва той.

Силвестър Сталоун. Снимка: Instagram
В същия филм братът на Сталоун, Франк, признава, че отношенията на родителите му не са били гладки.
„Аз лежах в леглото, а те викаха и се караха“, спомня си той.
Трудностите в брака на родителите им пряко са засегнали Силвестър и Франк.
Братята прекарали по-голямата част от младостта си в пансиони, а не у дома.
„Аз живеех в пансион. По същество не бях вкъщи 12 месеца в годината, защото те просто нямаха време. И двамата работеха“, спомня си той.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари