Ако детето се срамува да говори

Читател ми писа за 17-годишното момче на негов приятел. Детето било изключително срамежливо от много години и абсолютно неспособно да започне разговор. Говорело само с хората от зоната му на комфорт – най-тесния семеен кръг, пише в Mirror д-р Мириам Стопард.

Той има селективен мутизъм, разстройство с пристъп на тревожност, което не позволява на децата да говорят в определени ситуации, като например в училище или на публични места. Това обикновено започва в ранното детство, когато малкото напуска семейния кръг, за да отиде в детска градина или на училище.

Такъв тип деца разговарят свободно със семейството и приятелите си, когато са си вкъщи и никой не слуша. Важно е да се разбере, че детето не отказва да говори, то просто не може, сякаш е замръзнало. Мислете за селективния мутизъм като за фобия от говорене.

Повечето деца се справят с проблема със съчувствие и разбиране, макар че може да продължат да са резервирани и притеснени в някои социални ситуации. Едно на 150 деца страда от селективен мутизъм, по-често срещан е при момичетата, а в повечето начални училища се знае поне за едно с такъв проблем.

Децата със селективен мутизъм обикновено са нервни, много срамежливи, чувстват се неудобно в социална ситуация, комуникират с жестове, като например кимане и поклащане на главата, или шепнат. Някои от тях имат и страх от използването на обществени тоалетни.

Дете в такова състояние не се опитва да контролира или манипулира, нито пък това има някаква връзка с аутизма. Когато не му се обърне внимание, селективният мутизъм може да доведе до изолация, ниско самочувствие и осакатяващо социално притеснение, преминаващо и в по-зряла възраст.

Ако детето бъде диагностицирано, когато е по-малко, и ако се подходи с правилно отношение, то съвсем успешно може да го превъзмогне. Състояние трябва рано да бъде разпознато от семействата и училищата, за да работят заедно и да намалят притеснението на детето относно говоренето.

Ако имате подозрение, че детето или внучето ви има селективен мутизъм, свържете се с логопед или се обърнете към личния си лекар, за да ви препоръча такъв.

Не си мислете, че детето ще го „израсне“. С подходящите грижи и терапия повечето деца го превъзмогват, но колкото по-пораснали са, толкова повече време отнема.

Бихте могли да помогнете на дете със селективен мутизъм като му покажете, че разбирате, че го е страх. Не засрамвайте детето си като го карате да говори публично. Подканете го, когато сте сами. Уверете го, че усмивка и помахване са достатъчни до момента, в който не се почувства добре да приказва. Помолете приятелите и близките си да дадат време на детето да загрее до тяхното темпо и да не се изкушават да го подлъжат да говори, преди да е готово за това.