5 фрази на педиатъра, които могат да изкарат от нерви всяка майка
Снимка: Guliver / iStock
Понякога, уви, отношенията между личния лекар на детето и родителите на малкия пациент не се получават. Взаимното разбирателство по принцип е трудна работа, но все някъде трябва да се стигне до компромис. А когато той е невъзможен, се търсят други варианти – важното е да разпознаете добрия от не толкова добрия педиатър. Той може да е перфектен професионалист, но добър поначало е духовно понятие.
Анонимна майка споделя впечатленията си от посещения при детски лекари в районната поликлиника, които ни звучат толкова познато… Затова и ние на свой ред ви ги споделяме – за да съгласуваме реакции.
Разхождайте се повече с детето – поне 6 часа на ден, и тогава то няма да боледува.
Добър съвет, няма спор – полезно е и за имунитета, и за изработката на витамин D в организма, когато, естествено, денят е слънчев, но откъде толкова време за разходки? Най-много успяваме да изведем хлапето по 2 часа, и то при положение, че го извежда целия родителски арсенал поотделно – мама или тате сутрин, баба следобед,
Изглежда, лекарят ме обвинява, че се грижа лошо за детето и съм виновна за болестите му.
И все пак, прилагайте антибиотик.
Какво значи „прилагайте“? Това да не са зеленчуци или някаква безвредна бикстура?! Това е сериозен препарат, освен това, го предписаха на дъщеря ми в сезона на алергиите, когато започваше обструктивен бронхит.
Добре, че послушах съвет на приятелка (да, да, приятелка) и не започнах да давам антибиотик, а прибегнах до средства, които по-рано беше предписал алерголог, и който после потвърди, че действията ми са правилни. А антибиотика педиатърът предписа, за да се презастрахова.
По принцип нямам нищо против тези лекарства, когато са назначени адекватно, но когато са „за всеки случай“, е просто безобразие. Сега се говори извънредно много за резистентността към антибиотици, за това колко е важно да се спазва мярката, че не трябва да се приемат с повод и без повод. Не мисли ли лекарят за това или просто не му пука какво ще се случи с пациента?
Не виждате ли, че имате хипертонус?!
Този въпрос педиатърката ми зададе още на първия преглед, след като със сина ми ни изписаха от родилния дом. Да започнем с това, че хипертонусът не е мой, а на детето. И, представете си – не виждам! Въобще си нямам понятие какво е това хипертонус и не трябва да гледат на мен като на идиотка.
Вие сте лекар и вие трябва да ми обясните какво не е наред с детето.
Това исках да ѝ отговоря тогава, но бях объркана и още нямах опит в общуването с лекари. Аз не съм лекар, затова водя детето на редовни прегледи - да ми дадете ясни указания, да ме посъветвате как да се справя с проблема. Защо ме обвинявате от вратата?
Какво значи запек?! Дайте му цвекло. Какво, не яде ли? А трябва да яде!
Имах такъв проблем и с двете деца и всеки път педиатърката ни даваше една и съща препоръка. Да ѝ обясня, че детето яде само определени продукти, просто не е възможно – тя ми отвръща винаги, че трябва да ги заставям да ядат „правилните“ храни и не е важно как точно мога да го направя.
„Докато не включите цвекло в менюто, не се и надявайте детето ви да започне да ака“, убеждаваше ме лекарката.
Уви, тази коренова култура не пусна корени в нашето семейство и очевидно съм се справила лошо, но все пак успях да преодолея проблема без насилие и ужасии.
А вие къде бяхте по-рано и какво да ви правя сега?
Този ми е „любимият“ от всички дразнещи въпроси. Задават го не само педиатри, но и лекари от други специалности. Нашата педиатърка например ме попита това, когато ѝ обясних, че кашлицата на детето продължава вече две седмици, а нямаше начин да запиша час при нея по-рано – нямаше опции за прием.
И стоматологът се удиви по същия начин, когато заведох сина ми с болка в зъбите при него. Наистина, не съм видяла, но той си почистваше зъбите редовно и не се е оплаквал досега.
Но къде съм била по-рано? Ами по-рано не съм мислела за лошото и не съм търсила кариеси всяка вечер в устата на детето!
Истината е, че някои лекари само „образоват“ родителите, вместо да намерят общ език и да обяснят ясно какво не е наред и как да действаме.
Съгласни ли сте с това?
Източник: letidor.ru, Марина Атанасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари