Защо има толкова страхове, свързани с имунизациите, обяснява д-р Владимирова
Снимка: Guliver / iStock
Епидемичният взрив от морбили, който пламна в Пловдив, постави много въпроси. На първо място, ще се разиграе ли румънският сценарий у нас?
Досега в северната ни съседка са регистрирани над 4000 болни от морбили. Има 17 жертви и заразата продължава да се разраства.
И най-същественият въпрос може би е дали страхът от ваксини и отказът на някои родители да имунизират децата си е причина за „завръщането“ на зараза, която не съществува у нас от близо половин век.
Единственият „пробив“ е през 2010 г., когато отново се яви ограничен епидемичен взрив и заболяха 24 деца.
За тези проблеми разговаряме с д-р Надежда Владимирова, от Националния център по заразни и паразитни болести. Тя бе лектор в дискусията на тема „Ваксинопрофилактика“, организирана в Плевен от фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции.) Обсъждането събра лекари, епидемиолози, педиатри и журналисти от местните и централните медии.
Ето какво отговори тя на въпросите на Новите родители:
Д-р Владимирова, защо първият прием на ваксина срещу морбили, рубеола и паротит идва, след като детето навърши 1 година?
Според имунизационния календар ваксината се прави два пъти. Първата доза се приема, когато детето е на 13 месеца, а на 12-годишна възраст е вторият прием.
Защо точно на 13-ия месец?
Това е най-подходящата възраст, тъй като при раждането майката предава на детето антитела. Ако тя е боледувала от морбили или е била ваксинирана и е изградила добър имунитет, ще предаде майчини антитела на бебето. И те се запазват в организма му между 6 и 9 месеца, а при някои деца и до 12 месеца.
Затова е преценено, че един месец след навършване на една година – или по-точно на 13-ия месец, детето трябва да се ваксинира.
Снимка: авторът
Д-р Надежда Владимирова завършва Медицинска академия в София през 1983 г. Има специалност по епидемиология и инфекциозни болести. Сега завежда секция „Епидемиология“ в отдел Епидемиологя и надзор на заразните болести.
Каква е причината за появилия се страх от имунизации? И нов ли е той?
Нямам наблюдения дали този страх е нов или просто не е бил така изявен както сега с активността на социалните мрежи. Аз си мисля, че „благодарение“ на интернет и на социалните мрежи той стигна до тези размери.
Страховете на майките като че ли са свързани именно с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, която преди време беше „обвинена“, че причинява аутизъм.
Това категорично беше отречено. Публикацията, която вся страх, излезе още в началото на 90-те години. Тя действително доведе до срив в имунизационните програми в западните страни. Направи се голямо проучване и проверка на изнесените данни. И научните среди опровергаха тази публикация. Прецени се, че няма достатъчно научни доказателства и, че няма връзка между ваксината срещу морбили, паротит и рубеола със случаите на аутизъм.
Как педиатрите могат да успокоят и да мотивират майката да ваксинира детето си?
Би следвало, когато майката доведе дете за ваксинация, лекарят да има 5-10 минути да ѝ обясни срещу какво е ваксината, каква точно е тя, какви са най-често срещаните реакции. Да насочи родителя за какво трябва да следи през първите дни или след месец, след като тя се постави. И, ако се налага, лекарят да проследи здравето на детето. Това е напълно достатъчно.
Има ли отлив от ваксинирането?
Като тенденция – не. Има обаче групи в интернет от „добре информирани“ майки, които не желаят да ваксинират децата си. Не знам дали с тях трябва да се работи и да им се обяснят ползите от ваксинацията или да ги оставим да следват своя път.
Ако процентът на ваксинираните падне под 95 %, съществува ли риск за останалите?
По отношение на морбили, за да няма боледуващи, имунизационният обхват трябва да е от 95% нагоре. Спадането под 90 процента носи риск. Защото постепенно с годините ще се натрупат хора, които не са защитени. И, ако има по 3000 неваксинирани, за 5 години те ще станат 15 000 – напълно достатъчно, ако се внесе от някъде морбилен вирус, те да се разболеят и да причинят епидемия с различни размери.
При положение, че се наложи да се постави пропусната ваксина, възрастта има ли значение?
Няма значение на каква възраст е човек. За морбили, паротит и рубеола няма горна възраст за слагане на ваксината. И възрастни хора могат да се ваксинират.
Ако майката се съмнява дали тя или татакото са били ваксинирани, дали са преболедували и дали са изградили имунитет, как може да проверят ?
Всеки може да провери дали в детството си е бил ваксиниран и дали е изградил защита. Да се изследва дали в кръвта му има антителата към вируса на морбили. И, ако има – може да е спокоен. Така всеки, който не помни дали е ваксиниран или е преболедувал от морбили, може да си провери имунитета. Прави се в Националната референтна лаборатория на Центъра по заразни и паразитни болести. Изследването може да се направи и във всяка друга лаборатория, която поддържа IGG антитела за морбили.
Веселина Мончева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари