6 популярни мита за детското хранене

И защо не бива да им вярваме ( част II)

Илюстрация: Guliver / iStock 

След като в първата част насочихме вниманието ви към захранването и популярните митове около него - каква вода да пият децата и трябва ли да се тревожим, ако седмици наред ядат една и съща храна, сега продължаваме със следващите теми.

4. След 6-ия месец млякото на майката става бедно, не доставя нужните хранителни вещества

„Кърма без нужната хранителна стойност“ - това е израз, който много стряска родителите. И в първите 6 месеца, всяка майка го чува много пъти. От времето на бабите и на майките ни, още щом бебето навърши 3 месеца, идват съвети от сорта „бебето да се подсилва с жълтък“, „ да му се дават плодови сокове“ и какво ли още не.

Наистина е важно захранването да стане на време, но дали да започни на четвъртия или на 6-ия месец, се определя индивидуално.
Според съветите на Световната здравна организация, то не бива да закъснява след шестия месец. От тази възраст детето започва да изпитва необходимост от повече минерални вещества (желязо, цинк, калций), от витамини, белтъчини, целулоза, които дават енергия и са важни за бъдещото му развитие.

Илюстрация: Guliver / iStock 

Захранването, ако е направено под ръководството на педиатър, помага за развитието на храносмилателната система и за правилното формиране на вкусове.

Кърмата и в този период остава най-добрата храна за бебето. 
Ежедневно то се нуждае от 400-600 мл мляко и след 6-месец. Майките не бива и за секунда да се съмняват в полезността на своето мляко и е добре да поддържат притока на кърма поне, докато детето навърши 2 г. Това са препоръките на Световната здравна организация.

5.  Детето трябва да дояжда всичко

Най-същественото е да научим детето се се вслушва в тялото си. Ако е гладно, то има начин да го покаже. Ако се е наситило, може да даде на майка си знак, че това е така.

Ето съветите на Елин Сатър от книгата ѝ „Кърмене и хранене от 0 до 5 г. с любов и здрав разум“. Първа и най-важна задача на майката е да изгради отношение на бебето към храната като се вслушва в сигналите, които то ѝ дава. Да не го насилва, ако не иска повече, да не го мами с храна, да не очаква чинийката да се изпразни до блясък ..., пише тя.

Тя трябва да си даде сметка, че има много обстоятелства, които влияят на апетита – например, настроението и самочувствието му. И точно както не може да накара кърмачето да суче на сила, след като се е заситило, така и не бива да принуждава по-голямото дете да яде, ако не е гладно.

6. Да не си играе с храната

Недопустимо е да играе с храна, ако е в училище или в градината, ако размазва и нарочно изсипва по масата пюре, особено в ресторанта.

Не си заслужава обаче да се сърдите на бебето, което иска да рови  с пръсти в купичката с пюре.


Снимка: Shuttrstok

Първо – защото до 2-годишна възраст то опознава света с устата си. През така наречения „орален“ период, то пъха в устата си всичко. И ще успее да пъхне поне малка част от храна си.

Второ – важно е детето само да усети, с какво си има работа. Да опита, да помирише, да огледа какви свойства има това, което става за ядене.

И, ако позволите на бебето да си играе с пюрето, да маже кашата, докато опива да я лапне, не си мислете, че това ще се отрази зле на бъдещото му поведение на масата и, че по-късно ще се държи като невъзпитан човек.

Източник: chips-journal.ru, адаптация Мона Василева

 

Коментари
Последни видеа