5 мита за алергията към животни

Всеки пети човек на планетата страда от алергии, поне ако се вярва на статистиката.
И, когато детето получи ринит, конюнктивит и обриви, първото съмнение пада, че се дължи на четирикракия любимец у дома.
Но не само кучето и котки са свързани с алергиите. Подобни симптоми могат да провокират дори рибките и пернатите любимци.
И първият съвет към родителите е да махнат животното от дома.

Има ли друго решение и трябва ли сляпо да вярват в тези съвети. 
5-те най-популярни мита за алергиите към животните коментира педиатърът-имунолог д-р Андрей Продеус.

Мит1. Ако в къщата има бебе, няма място за животни

Точно обратното. Ако в къщата живее котка или друго животно, тогава още по време на бременността и през първите години от живота детето развива толерантност към този дразнител. В този случай то няма да е така склонно към алергични реакции към четириногите.
Изследванията показват, че домашните любимци имат положителен ефект върху имунната система на бебетата.
Според статистиката, колкото повече домашни любимци има в къщата, толкова по-рядко се появяват алергии при децата: в 8% от случаите - ако има няколко четириноги приятели, в 12% от случаите - ако в къщата живее поне едно животно. При деца, които растат без домашни любимци, алергиите се проявяват в 15,5% от случаите.

Мит 2. Ако детето е алергично, това ще проличи веднага

Момиченце и коте. Снимка: Getty
Когато семейство с малко дете реши да си вземе котка, обмислят дали малкото няма да прояви алергия към животното, за д не се наложи след това принудително да се разделят с него. Отиват при приятели, които вече имат котка, и чакат да видят дали детето ще прояви алегрична реакция.
Този експеримент не помага.
Алергията е процес, при който тялото първо се сблъсква с „врага“ и след това произвежда специфични антитела като IgE. И едва вторият, третият или дори четвъртият път ще се получи реакция. Така че, ако детето си играе с чужда котка или куче, няма да видите никакви последствия.
Тялото се нуждае от време, за да се прояви алергичната реакция. Детето ще трябва да бъде с контакт с котката няколко пъти в продължение на 2-3 седмици, а след това да изчакате още 2-3 месеца.

По-бърз и надежден начин е да го изследвате.
До 5-годишна възраст това може да стане с лабораторен тест на кръвта, взета от вената.
Има и по-бърз кръвен тест. Взема се кръв от пръста, резултатът е готов за 15 минути още в лекарския кабинет, но той е по-малко надежден.

При по-големи деца се препоръчва да се направи провокативен тест, кожен прик тест. Лекарят въвежда алергени в кожата, за да провери дали ще се получи реакция – надигане на кожата, обрив .....

Мит 3. Алергените се натрупват и предизвикват неочакван пик

Момче и коте. Снимка: Getty

Не е ясно как се е появил този мит и защо някои смятат, че детето е по-вероятно да стане алергично, ако живее до куче или котка.
Алергията не е прах, който се натрупва с течение на времето, а нетипична реакция на имунната система към типично събитие или дразнител.
Склонността към алергии се предава генетично, така че ако детето има алергични родители, тогава има голяма вероятност то да реагира на домашен прах, морски дарове, цветни полени или животни.

Мит 4. Кучето ни е с хипоалергенна порода 

Такива породи не съществуват, това е мит. В Съединените щати се опитаха да отглеждат котки с мутирал протеин, за който се предполага, че не предизвиква алергични реакции. Медицината не го подкрепя. Така че това е търговски проект, тъй като такива котки са доста скъпи.
Голите породи животни често се наричат ​​хипоалергенни, защото практически няма алергични реакции към козината. Но алергини има в секретите, например слюнката, а козината е само носител на алергена: котката се ближе и слюнката остава върху козината.

Ако тестовете покажат алергия към котка, по-добре е да не търсите хипоалергенни породи, а да потърсите куче или папагал.
Ако детето има алергична реакция към едно животно, това не означава, че изобщо не трябва да има домашни любимци.

Мит 5. При първи признаци на алергия трябва да махнете животното

Момче гушка кучето си. Снимка: Getty

“Синът ни беше целият в мехури, сополи, кашлица, конюнктивит и сърбеж навсякъде. Но той не ми позволи да му махнем кучето. И след седмица всички тези симптоми изчезнаха”, разказва майка.
Преди да вземете решение да махнете животното, направете тестове и проверете дали на него се дължи алергията на детето. Може да се окаже, че е виновен съвсем различен алерген.

Ако все пак причината е в животното, тогава са възможни два сценария. Най-лесно е да премахнете опасния дразнител от дома.
Но ако домашният любимец вече е станал член на семейството, тогава можете да опитате да лекувате детето.
Алерген-специфичната имунотерапия (ASIT) се използва срещу алергии към котки или кучета. Лечението помага на тялото да се адаптира към алергена и да го приеме без да има агресивен отговор.

Необоходими са около три години редовно лечение, за да може тялото да стане толерантно към дразнителя.
Освен това ще трябва да следвате прости правила.

Правила

- Котката или кучето не бива да се допускат в спалнята на детето – нека си играят в другите стаи.

- След всяка игра детето трябва да мие ръцете си, в противен случай със сигурност ще ги доближи до лицето си и ще получи реакция.

- Особено важно е мокрото почистване на дома: колкото по-ниска е концентрацията на алергени във въздуха, толкова по-добре.

Мона Василева