Не е каприз, а особеност: детето не иска да яде това

Вкусовите предпочитания са деликатно нещо. Понякога храните, които не сте харесвали като дете, се превръщат във ваши любими като възрастен.
Но, когато детето е злоядо, това се превърща в сериозен проблем на цялото семейство.
Нежеланието му да яде това, което му сервирате, не е просто прищявка, а особеност на вкусовите рецептори, обяснява  психоложката Меседу Булах.

До 20-25% от децата се сблъскват с този проблем. Никакви наказания или упреци няма да накарат детето да изпразни чинията.

Не го прави нарочно

Момче бута купата с храна. Снимка: Shutterstock

Представете си следната ситуация. Сготвили сте специално – пиле със сос, задушени зеленчуци, салата ... Детето сяда на масата и ... си дава ясна сметка, че ако не изяде поне половината, майка му ще се разстрои и може би дори ще го смъмри.
Въпреки това, то се мръщи на всичко: месото му се струва твърде влакнесто, сосът е твърде течен, а зеленчуците гъделичкат езика му.Комбинацията от зеленчуци с различна текстура с масло като цяло му се струва отвратителна.
Детето от уважение може дори да се опита да хапне това, което родителите му са приготвили, но без особен успех. В един момент ще се почувства зле.

„Не нарочно, а защото тези вкусове и усещания са непоносими за него“, твърди Булах.

Вродена особеност

Майките често се разстройват, когато детето им отказва да яде това, което са сготвили. В края на краищата, тя се е старала, отделила е време и усилия за готвене - и всичко е напразно.
Родителите често си мислят, че децата са разглезени, капризни и нарочно  отказват „нормална храна“.
Булах е категорична - има деца, за които както и да приготвите храната, няма да я ядат, защото тя им изглежда негодна за консумация.

„Как да обясня на майката, че детето я чувства като трън в устата си? Кой обича да яде тръни? - пита психоложката и обяснява - В този случай говорим за особеност на вкусовите рецептори."
Статистиката казва, че до 20-25% страдат от орална свръхчувствителност. И това не е просто черта на характера, а реален сензорен проблем.
При деца с орална свръхчувствителност тялото възприема някои ястия като реална заплаха, ако:

- храната е твърде гореща;

- храната е много твърда;

- храната има неприятна текстура;

- храната има странен вкус.

Дете с тази характеристика може да откаже дори любимата си храна, просто защото, докато дъвчи, е попаднало на бучка и му е станало неприятно.
Ето още някои признаци, че детето ви има орална свръхчувствителност:

- То яде само ограничен набор от храни и отхвърля останалите;

- Опитва се да избягва храни бегати на целулоза и такива със силен вкус;

- Отказва да яде месо, зърнени храни, зеленчуци, плодове;

- Новите храни в менюто му провокират рефлекс на повръщане.

Именно оралната свръхчувствителност причинява селективност към храната.
Детето ви може да не е капризно или палаво, но да не понася такава храна. Викането, наказанията и заплахите няма да променят това.

Трябва да се лекува

Ако този проблем не се реши, с течение на времето, може да се стигне до дефицит на витамини, протеини, мазнини и диетични фибри.
Освен това всяко хранене ще бъде свързано със стрес за детето.
В най-тежките случаи, подобна трудна връзка с храната може да доведе до намален имунитет и забавяне на развитието.
Има начин това състояние да се преодолее с времето. Има неврологични упражнения, телесни и сензорни терапии, които помагат на детето да разшири всусовите си предпочитания.

Мона Василева