10 сигнала, че детето е в стрес

Възрастният по-лесно може да разпознае симптомите на стреса и да потърси помощ. За детето това е почти невъзможно. То не разбира какво точно се случва с него, не знае как да се отърве от лошото настроение. Ето защо е важно да видите признаците на стрес навреме и да помогнете на детето да се справи със ситуацията.

Думата "стрес" от английски произход, в превод означава "натиск, натоварване, напрежение". Възниква в резултат на интелектуално и емоционално претоварване.
Как се проявява стресът и как можете да помогнете на детето си?  Отговор дава специалист.

1. Регресия

Това означава връщане към поведение от ранното детство: детето започва да смуче палеца си, плаче, когато майка му си тръгва, да мокри леглото, да виси на ръката на възрастния, постоянно да изисква внимание.

Какво да правим?
Не е необходимо да се намесвате. Всичко, от което детето има нужда, е в този момент да бъде погалено и да бъде успокоено. Изчакайте спокойно – всичко това ще мине.

2. Страхове

Ако едно дете внезапно се превърне в отчаян страхливец, това означава, че то очевидно е под стрес. Ако то започне да затваря вратите навсякъде, да проверява дали външната врата е заключена, да пали лампите в цялата къща, родителите трябва да са нащрек.
То може да се страхува не само от тъмна стая, но и от картините на стената, от шума по стълбите, и дори от тишината.

Какво да правим?
Активно включете детето в играта, рисувайте – това успокоява.
С помощта на рисунките се опитайте да разберете произхода на страха или тихо подслушвайте какво обяснява хлапето на своите играчки.
 

Дете не може да заспи, защото се страхува. Снимка: Getty

3. Агресивност

Ако забележите, че вашето дете, което преди е било толкова сговорчиво и дружелюбно, без никаква причина започва да се държи грубо, да отговаря остро, да се бие, да хвърля играчки и книги по стената, да замахва към околните, трябва да знаете, че това са признаци на стрес.

Какво да правим?
Няма как да забраните агресивното поведение. По-добре е да се опитате да го насочите правилно. Потърсете конструктивен изход за натрупаната енергия на детето: активен спорт, игри на открито с други деца, организирайте битка с хартиени топки или балони.

4. Промени в настроението

Детето е прекалено чувствително, лесно може да избухне в сълзи от незначителна причина, а след това, напротив, става твърде агресивно. По-големите често имат избухвания или потиснато, тъжно настроение, което продължава дни, седмици - всичко това също трябва да предупреди родителите.

Какво да правим?
Говорете откровено с детето си и разберете какво го тревожи. Научете го да разбира и конструктивно да изразява емоциите си.
Обърнете внимание и на най-малките постижения. Следете как се храни и спи.

5. Здравословни проблеми

Родителите често са объркани от необясними симптоми: повръщане, лошо храносмилане, обриви, треска, болки в корема и други странности - всичко това може да се случи на нервна основа, ако детето е много притеснено.

Какво да правим?
Като начало е добре да се опитате да създадете топъл психологически климат в семейството. Проверете дали изискванията вкъщи и в училище не се различават твърде много. Правилата трябва да са ясни и последователни.
В идеалния случай трябва да потърсите помощ от психолог, който да поработи върху самочувствието на детето и не забравяйте да проверите дали синът или дъщерята разполагат с лично време и пространство.

6. Неспокоен сън

При стрес заспиването се превръща в ежедневна мъка със задължителни ритуали: запали лампата, пусни завесите, погледни кой е на прозореца, дръж ме за ръка и т.н.
Детето започва да спи по-малко и в крайна сметка изпитва хронична умора.

Какво да правим?
Успокояващ масаж, дихателни упражнения, упражнения за въображение помагат. Полезни са също така ароматерапията, масажите с етерични масла, ароматните вани. Можете да закупите билкова възглавница за вашето дете.

Дете няма желание да прави нищо. Снимка: Getty

7. Понижаване на успеха

Фактът, че детето е в лошо психо-емоционално състояние се изразява и в слаба памет, лоша концентрация, загуба на интерес към всичко, което преди това е предизвиквало любопитство.

Какво да правим?
Проверявайте какво е научило детето всеки ден. Не се ограничавайте до дежурния въпрос „Какви са ти оценките?“. 
 Попитайте за неговите чувства, настроение, подкрепа.
Не пестете похвали, забелязвайте дори най-незначителните му постижения. Ако е възможно, му помагайте да изпълнява трудни задачи.

8. Бърза умора

Лоша концентрация и памет, трудности с ученето, което преди беше лесно. Детето бързо се уморява след натоварване, разсеяно е, забравя и е неспокойно.

Какво да правим?
Поинтересувайте се от неговите преживявания и емоции. За да накарате детето си да се чувства подкрепено, се уверете, че то знае, че сте на разположение всеки път, когато иска да говори с вас за проблемите си.
Хвалете го за всеки успех и го прегръщайте възможно най-често.

9. Изолация

Състоянието на психологически стрес може да се прояви в страх от контакти, стремеж към самота. Детето престава да участва в игрите на връстниците си.

Какво да правим?
Първо трябва да се справите със стресовата ситуация; ако детето в момента няма ресурси за комуникация, не настоявайте. Ако иска, му помогнете да се сприятели първо с едно дете: отидете заедно в парка или на театър.
Комуникативните обучения (например групови класове по пясъчна терапия) помагат на детето да се справи с този проблем.
 

10. Тикове (компулсивни признаци)

Навиването на косата около пръста, клатенето на главата, потрепването на раменете, играта с гениталиите, нощното и дори дневното подмокряне на гащите, заекването и други компулсивни признаци, са индикатори за стресово състояние на детето.

Какво да правим?
Адекватната физическа активност може да помогне на детето да преживее стреса: ежедневни разходки, джогинг, колоездене, сутрешни упражнения.
То трябва да може да изхвърли емоциите и напълно да се отпусне, да се отпусне след тежък ден.
Ако ситуацията излезе извън контрол, не пренебрегвайте помощта на детски психолог и невролог.

Всеки от изброените признаци може да означава, че детето е под стрес.
Бъдете внимателни: ако родителите пренебрегнат тези тревожни сигнали, това може не само да доведе до постоянни здравословни проблеми (например хронична невроза), но и да повлияе на формирането на неговите лични качества.

Мона Василева