Какви са рисковете и как в голяма степен може да бъдат избегнати
Бременна по време на преглед. Снимка: Shutterstock
Съвременните жени раждат все по-късно: никой не е изненадан, ако първата бременност настъпи след четиридесет години.
Има и достатъчно примери за жени, станали щастливи майки и след петдесет години.
Жената отлага майчинството по много причини. Те може да са икономически, психологически и всякакви други. Но съвременната медицина и новите репродуктивни технологии правят късното майчинство възможно.
От гледна точка на природата всичко е съвсем ясно: по-добре е жената да роди между 23 до 35 години, тъй като при младите жени качество на яйцеклетките е добро и вероятността от хромозомна патология е по-ниска.
Освен това младите майки имат много сили и здраве не само успешно да износят и родят бебе, но и да будуват с него през нощта през първите години.

Бременна придържа корема си. Снимка: Shutterstock
От тридесет и петгодишна възраст нататък започва обратното броене и плодовитостта на жената постепенно намалява, а рисковете стават все по-големи.
След 35 и особено след 40 години вероятността от хромозомна аномалия при детето се увеличава.
Става дума както за сравнително често срещани патологии като синдром на Даун, Патау или Едуардс, така и за по-редки.
Да вземем например синдрома на Даун, който е най-често срещан, но е съвместим с живота.
За четиридесетгодишните жени ситуацията е следната: едно на 82 родени деца ще има този синдром.
Рискът е висок, но има много съвременни надеждни и безопасни методи за изследване на плода и за откриване на време на генетични аномалии.
Заради възрастта бъдещите майки трябва да са по-прецизни и освен обичайните скринингови изследвания, които се провеждат през първия и втория триместър в женските консултации с помощта на кръв и ултразвук, трябва да направят и по-специализирани. Ако това се налага и по преценка на техния гинеколог.
Съвременните клиники провеждат неинвазивен пренатален тест, тоест тестват кръвта на майката, започвайки от 10-11 седмица от бременността.
От кръвта на майката се извлича ДНК-то на плода и се проверява дали има някакви генетични аномалии.
Така се откриват както често срещани, така и доста редки болести.

Бременна по време на преглед. Снимка: Shutterstock
Ако ултразвуковите изследвания покажат повишен риск, лекарят може да предложи и амниоцентезата.
Манипулацията е инвазивна – представлява вземане на течност със специална игла и спринцовка през корема на майката от околоплодния мехур. И въпреки че всичко свършва за минути, носи 0,5 до 1 % риск от спонтанен аборт. Оттук идват и страховете на жените.
Паралелно с увеличаването на вероятността от патологии, се увеличава и честотата на ранните прекъсвания на бременността - тоест те са взаимосвързани. Става дума за наречената „замразена бременности“ или за спонтанен аборт.
В допълнение към генетичните дефекти в ембриона и преждевременното прекъсване на бременността, по-възрастните жени могат да имат редица други проблеми, свързани с възрастта и здравето. Това може да са гинекологични заболявания, някои операции, маточни фиброми, които се появяват на 38-40-годишна възраст.
Това може да повлияе на протичането на бременността, да увеличи рисковете от кървене по време на раждането, да усложни и самото раждане.
Ако жената е над 39 години, гинекологът обикновено не чака до четиридесетата гестационна седмици, а вади бебето по-рано.
Защото, започвайки от тридесет и деветата седмица, процентът на вътрематочна смърт на плода се увеличава: плацентата работи под голямо натоварване, тялото е изразходвало почти цялата си енергия за поддържане на бременността. В нормална ситуация то усеща, че ресурсите му не са достатъчни и раждането започва.
При по-възрастните жени механизмът не се задейства навреме и плодът може да умре в утробата.
Затова обикновено лекарите през 38-39 седмица правят цезарово сечение и вадят бебето.
По материали от deti.mail.ru, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари