По-лошо от депресията: следродилна ярост

След като жената роди, животът й се променя драстично. Безсънните нощи, кърменето, домакинските задължения, хормоналните колебания я изтощават до краен предел.
Изблиците на гняв стават част от ежедневието.

Като че ли никой не е склонен да говори открито за това както и за следродилната депресия.
Но нито гневът, нито раздразнението изчезват с едно щракване на пръсти. Напротив, силното и плашещо чувство започва да „изяжда“ жената отвътре и тя се чувства виновна за тези изблици. В такива моменти за нея е важно да си напомни, че майчинството не винаги означава безгранична любов и всеотдайност. Понякога е източник на гняв и силна ярост. Тези състояния заслужават внимание и разбиране, а не осъждане.

Какво е следродилна ярост

Гневна млада майка с бебе. Снимка: Shutterstock

Тя не е просто лошо настроение или изблик на раздразнителност. Следродилната ярост е свързана с интензивни изблици на гняв, които могат да бъдат предизвикани от на пръв поглед незначителни неща: сбъркан биберон, силен плач през нощта или падане на предмет.
Тези изблици често плашат самата майка и я карат да се чуди: „Какво ми става?“
Според изследователи от Университета на Британска Колумбия, около 20-30% от жените изпитват епизоди на ярост след раждане. Те често могат да бъдат един от симптомите на следродилна депресия или тревожност.

Защо се случва

Гневът изобщо не е свързан със слабост и труден характер. Той е сигнал, ярък маркер за последствията, пред които е изправена жената.

Експерти изброяват 5 фактора, които стоят в основата на тази емоционална буря.

1.Хормонален дисбаланс

След раждането нивото на естроген и прогестерон, хормони, които влияят на емоционалния фон, рязко спада. Тези резки колебания могат да причинят раздразнителност и дори агресия, особено ако жената не получава помощ и разбиране от околните и не може да им делегира част от отговорностите.

2. Преумора

Според експерти от Фондацията за сън, лишаването от сън разрушава способността на мозъка да регулира емоциите. Липсата на сън прави човек по-уязвим от стрес - това е биология, а не мързел или слабост.

3. Високо ниво на стрес

Майките често поемат цялото „управление“ на семейството. Всяка от тях приготвя храна за съпруга и бебето си, поддържа ред и хигиена в къщата, помни датите на ваксинациите и всъщност е на „работа“ 24/7.
Това изключително тежко натоварване често остава незабелязано от околните, но изтощава жената повече от силови тренировки.

4. Чувство на самота и липса на подкрепа

Когато партньорът не участва в живота си или подценява приноса на жената към семейството, тя усеща изолация и несправедливост.
Тези емоции са в основата на нейния гняв, чиито импулси постепенно отключват много психически проблеми.

5. Разминаване на очаквания и реалност

Всяка млада майка вярва в мита за „ идеалното майчинство” и „щастливите майки“. Затова започва да се чувства виновна и засрамена, че животът ѝ въобще не прилича на сюжета на най-щастливите филми.

Защо е важно да говорим

Следродилната ярост не е признак, че жената е лоша майка. Тя показва претоварване, тревожност и умора, често причинени от външни условия, които жената не може да управлява.
Основният проблем е, че тази тема все още остава табу.
Тя се страхува да признае подобни чувства дори пред себе си, камо ли пред партньора или лекаря си.
Но мълчанието е най-лошият вариант: потиснатият гняв може да прерастне в депресия и да засегне отношенията със съпруга, детето, близките ...

Какъв е изходът

Ако забележите, че имате пристъп на ярост, това е първата стъпка към победата. Наясно сте че нещо нередно става, обясняват психолози.
Помнете, че не сте сама, не сте изкючение и, че всичко може да бъде оправено.

Говорете с лекар или психолог. Говорете открито за чувствата, които ви измъчват, и за емоциите, които ви изтощават.
Следродилните разстройства се лекуват с различни терапии има и специални лекарства.

Намерете с кого да говорите. Днес има много онлайн групи, които предлагат безплатни срещи. Ако не сте готова да споделите чувствата си с непознати, помолете за помощ близък човек, на когото имате доверие. Говорете с други родители, споделяйте без срам. Това е важна стъпка към възстановяването.

Не се стремете да сте „перфектната майка“. Не се страхувайте да поискате помощ и да делегирате отговорности. Запишете на лист идеите си за това как „трябва да бъдат“ нещата. Това ще ви помогне да разберете в коя посока да се движите.

Обърнете внимание на съня. Дори 2-3 часа непрекъснат сън през нощта могат да повлияят добре на вашето състояние.
Редувайте се с партньора кой може да остане при бебето през нощта, обадете се на майка си за помощ и се опитайте да подремвате през деня, докато бебето спи.

Медитирайте. Простите дихателни техники, „паузите“ от гнева и физическата активност могат да бъдат спешни инструменти за справяне с гнева.

По материали на  Psychology Today , Мона Василева