Какво му има на лицето на това бебе

Не знам какво е (и слава Богу) да вземеш в ръце дълго чакано бебе, всичко да е било наред в родилния дом, а на 10-ия ден да видиш на окото, нослето или устичката розово петно, което непрекъснато нараства.

Ден след ден то става по-ярко, мораво червено, а месец по-късно се надига и вече прилича на „ягода“, която може да запуши окото или да увисне на устната.
Аз не знам, но 20-30 семейства у нас всяка година виждат тази картина и чуват обяснения на лекари: „Чакайте. Наблюдавайте. Може и да мине.“

А ако не мине?

Снимка: Guliver / iStock

На всяка разходка любопитни съседки да надничат в количката и със загрижен тон да питат: „Ау, ама какво му има на лицето на това бебе?“ и да сипят „компетентни“ съвети.

Дори майката да прочете в интернет, че детските хемангиоми са най-честите доброкачествените тумори, и че 3-12 % от децата се раждат с тях, това едва ли ще я успокои. Защото повечето тумори са по лицето и 4 пъти по-често засягат момиченцата. При това, според статистиката, това обикновено са дълго чакани, желани деца.

„Майка съм на 11-месечната Ава. Тя се роди без никакви петна по лицето. Те се явиха след изписването ни от болницата.

Снимка: личен архив

Едното нарасна особено бързо, набъбна и окото на Ава беше застрашено от затваряне. Туморът продължаваше да нараства, а ние не знаехме какво да правим.
С много разпитване стигнахме до специалист, който ни насочи към лечението.
 

Оказа се, че лекарството, което ни е нужно, трябва да се изпише и да се донесе от Франция, защото у нас го няма. Добре че имам леля, която живее там и ни го осигури. Другият проблем е, че то е скъпо – курсът излиза около 3000 лева и не всяко семейство може да го плати“, разказа Ралица Найденова.

Тя бе довела момиченцето си вече почти здраво, без следи от тумора, на семинар за лечението на хемангиомите, организиран от Националната пациентска организация.

Виктор Маринов, баща на момиченце от Горна Оряховица, разказа какви трудности са срещнали след изписване на бебето от родилния дом. 10 дни по-късно то развива множество тумори. Едни засягат ларинкса и хранопровода и създават риск от задушаване, други излизат над ухото и долната устна и пречат на бебето да се храни.

Родителите се лутат, препращат ги от един специалист на друг, преди в болница „Токуда“ да сложат правилната диагноза. Така 10 месеца по-късно се стига до щастлива развръзка. „Видим добър резултат от лечението, което детето провежда“, обяснява Маринов.

„Диагнозата не е трудна за специалистите - дерматолози, педиатри, онкохематолози са запознати със съдовите тумори и насочват семействата за лечение. Важно е специалистът да прецени дали лечението на хемангиома е наложително, защото едва при 10 процента то наистина е наложително и да се определи коя е най-подходящата терапия. Това зависи от големината, вида, разположението му“, каза д-р Мария Калайджиева, неанотолог от „Токуда“.

За разлика от много тумори, за хемангиомите има лечение и то окончателно ги „стопява“. То е най-ефективно в началото, когато туморът се появи.
Проблемът е, че няма клинична пътека за хемангиомите и лечението не се плаща от Здравната каса. Лекарството е ново, не се внася у нас и лечението не се покрива от НЗОК. Затова националната пациентска организация преди година организира лечение на 40 новородени с хемангиом. Целта на инициативата е родители и общество да научат повече за това заболяване и възможностите за лечение.

Има изработен Европейски консенсус за лечение на хемангиоми в детска и кърмаческа възраст, които са приети и от българските експерти. 
В 17 държави в Европа лечението с най-съвременни средства се покрива от здравно-осигурителните системи.

Дали у нас това ще се случи скоро?

На най-често задаваните въпроси от родителите отговаря проф. Николай Цанков, дерматолог от болница „Токуда“:

Снимка: личен архив

Защо моето дете е с хемангиом?
Майката често пита – кой е виновен. "Ако не съм аз, не е ли таткото?" Нито майката, нито бащата са виновни. Това е най-честият доброкачествен тумор в детската възраст. 3 до 10% от децата имат тези изменения. 

По-висок риск има за недоносените деца, тези с ниско тегло (в 30% хемангиомите засягат бебета с тегло под 2 кг.), при близнаци, плацента превия, и когато майката е по-възрастна. По наследство се предават само вродените. 

Разумно ли е да се чака?
Често съветват родителите: „Изчакайте, защото има обратно развитие.“ Така е. Това са доброкачествени тумори, които както разрастват, така понякога имат обратен ход на развитие. И, ако хемангиомът е малък, много лекари съветват да се изчака.

Трябва да се знае, че хемангиомът има 2 фази на развитие. Прогресията може да е много бърза – от малък да стане много голям.
Обратното развитие обаче е бавно – с месеци, а понякога и години. Фазата на обратно развитие може да продължи от 1 до 7 години. А пълно възстановяване да се очаква, когато детето е между 8 и 12 години. Дали ще се случи, е трудно да се правят прогнози. 

Ако някои хемангиоми не се лекуват на време, може да останат остатъчни следи – разширени капиляри на кожата, атрофии, пигментни петна. А за съжаление, статистиката сочи, че те най-често засягат лице, глава и шия, 25% - тялото и много по-рядко крайниците – в 15% от случаите.

Кога лечението е задължително?
Лечение се налага, когато хемангиомът нараства бързо и, ако е разположен така, че да пречи. Ако е около окото и пречи на клепача да се затваря, около устата, когато затруднява храненето, ако са засегнати жизненоважни органи или, ако хемангиомът почне да се разязвява.

Веселина Мончева