Проф. Слънчева: Риск е, ако бебето се роди преди 25 седмица

В „сивата зона“ органите не са готови за живот, обяснява националният консултант по неонатология

Проф. Боряна Слънчева е национален консултант по неонатология, началник е на клиниката по Неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом“ в София.

 

Снимка: личен архив

Завършила е висше образование в Медицинска академия в София, има призната специалност по педиатрия и неонатология. Член е на Европейската асоциация на неонатолозите, Българското дружество по акушерство и гинекология, Българското дружество по педиатрия. Тя е водещ изследовател в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло.

Проф. Слънчева, ако допреди години се гордеехте със спасяването на новородени с тегло 1000 грама, сега имате успех с деца, тежащи 450-500 грама, което е трудно дори да си представим. Това вероятно е огромен стрес за родителите?
Истината е, че родителите рядко са подготвени за това изпитание. Раждането на недоносено дете и критично болно кърмаче може рязко да промени живота на семейството. То може да има дългосрочни последици както за детето, така и за родителите. В първите седмици и майката, и таткото често преминават през два етапа на стрес – първо изпадат в остро стресово състояние, а след това в посттравматичен стрес.

Тези две състояния протичат различно при единия и при другия. Затова медицинският екип на болницата трябва всеки ден, най-подробно, с необходимите допълнителни пояснения да поднася по достъпен начин информацията на родителите.

Кои прегледи по време на бременността са особено важни и могат да подскажат, че има проблем или риск за бебето?
Важно е бременността да се следи. В 12-ата седмица се прави ехографски преглед, както и пренатален биохимичен скриниг за вродени хромозомни заболявания. В 18-ата седмица бременната отново се гледа. Целта е да се проследи развитието на органите на бебето. И отново се прави преглед между 22 и 24 седмица, за да се види феталната морфология.

Тези прегледи трябва да се правят от добри специалисти. Те дават предварителна информация за евентуални нарушения. И е важно наистина предварително да разполагаме с информация. Особено при по-тежки нарушения в морфологията на белия дроб, кисти, диафрагмални хернии, аномалии в развитието на бъбреците.

Защо тази диагностика е важна за специалистите?
Тази предварителна ехографска диагностика ни насочва какво ще правим, след като бебето се роди. Ако се наложи хирургическа намеса, имаме възможност да изберем най-подходящия момент. Затова пренаталната диагностика е изключително важна. А от бременната зависи да се явява редовно на преглед и бременността да се следи.

Кой е най-рисковият период за раждане на бебето, щом може да спасите и тези родени с тегло 500 и дори 450 грама?
Проблемът е не само ниското тегло, а преждевраменното раждане в 22-25 седмица. В цялата медицинска литература те се водят в „сивата зона” за реанимация и са особено критични за отглеждане.

Защо?
Основното е, че всичките им органи са все още незрели и не са подготвени за живот. Най-вече белите дробове. След 26-ата гестационна седмица вече шансовете на бебето се увеличават значително.

Бихте ли разяснили малко по-подробно проблема, който недоносеното бебе има с белите дробове?
Доносените бебета се раждат с 50 милиона алвеоли, а при недоносените броят им е много по-малък. Самата структура на алвеолата е неразвита, което крие рискове. На практика, бебето не може да диша самостоятелно.

А другите уязвими органи кои са?
Уязвими са съдовете, склонни към кървене – има риск от кървене в мозъка, и там структурите не са развити. Съдовете имат отношение към нарушения на зрението – най-честото е ретинопатия. Бъбреците не са зрели – не са завършили своето анатомично развитие и има риск от бъбречна недостатъчност. Храносмилателна система също е неразвита – тези бебета се захранват трудно и обикновено им даваме специални храни.

Кога недоносено бебе успява да настигне връстниците си и се изравнява по повечето показатели на растеж и развитие, ако няма увреждания, разбира се?
Няма правило. При всяко дете „наваксването“ е индивидуално, но обикновено това става за около година и половина. До 2-годишна възраст 10 на сто остават с по-ниско тегло и успяват да го компенсират към четвъртата. Ние насочваме родителите за консултация с ендокринолог, който да следи развитието на бебето след изписване от родилния дом и, ако има нужда, да препоръча какви мерки да се вземат.

Веселина Мончева 

Коментари
Последни видеа