Тестостеронът и телесната миризма могат „тихомълком“ да влияят върху това как хората възприемат социалния статус на мъжете

На пръв поглед подушването на потта на някого, за да определиш социалния му статус, изглежда като животинско поведение, което не е подходящо за съвременните хора, които обикновено предпочитат да разчитат на изискани дрехи и служебни титли, за да демонстрират своята стойност. Но телесната миризма всъщност може да играе съществена роля в това как мъжете се възприемат – особено по отношение на доминантността, твърди ново проучване.

Причината може да има връзка с тестостерона – хормона, свързан с мускулната маса, костната плътност и окосмяването по тялото. Той е основният полов хормон при мъжете, но и жените произвеждат малки количества.

В новото изследване учените събират напоени с пот тениски от 74 мъже на средна възраст 22 години. Тези участници дават и проби от слюнка, за да могат изследователите да определят нивата им на тестостерон.

Мръсното пране било предоставено на 797 души, мъже и жени, които били помолени да оценят ароматите по отношение на възприета доминантност (свързана с контролиращо или агресивно поведение) и престиж (свързан с уважение и възхищение).

„Това изследване разглежда ролята на телесната миризма в начина, по който хората възприемат социалния статус на другите. Изследвахме дали ароматните сигнали, свързани с нивата на циркулиращ тестостерон, влияят върху преценките за социален статус“, казва в изявление Марлис Хофер, водещ автор и постдокторант в Университета на Виктория.

„Макар често да мислим за зрението и слуха като нашите основни социални сетива, обонянието също изглежда носи фина, но значима информация за другите“, добавя тя.

Като цяло участниците оценяват миризмата от тениските на мъжете с по-висок тестостерон като по-доминантна. Същевременно обаче не е открита връзка между тестостерона и възприетия престиж.

„Открихме, че както мъжете, така и жените в нашето проучване възприемаха мъжете с по-високи нива на тестостерон като по-доминантни от тези с по-ниски нива“, обяснява Хофер.

„Тази връзка остана значима и след като отчетохме потенциални объркващи фактори“, добавя тя. „Те включват позитивността на миризмата, нейната интензивност, етническата принадлежност на подателя на аромата, самооценките за доминантност и пола на подушвача.“

Хората, принудени да миришат тениските, трябвало да оценят потните дрехи и по интензивност, приятност и сексапил, като тези три показателя били обединени в резултат за „позитивност на аромата“. Интересното е, че не е открита връзка между тази позитивност и по-високия тестостерон. С други думи, тестостеронът не изглеждал да влияе върху това дали миризмата се смята за приятна, сексапилна или привлекателна.

Все повече доказателства подсказват, че миризмите могат да действат като социален сигнал при хората – особено в контекста на сексуалното поведение. Например, няколко предишни изследвания показват как миризмата на женски сълзи може да намали сексуалната възбуда и агресията при мъжете.

Подобни открития породиха въпроса дали хората имат феромони – химически сигнали, които се освобождават от организма и предизвикват социална реакция. Повечето учени твърдят, че в строгия смисъл хората нямат истински феромони, макар да е ясно, че поведението ни е водено от обонянието повече, отколкото осъзнаваме.

Проучването е публикувано в списанието Evolution and Human Behavior.

Обекти.бг