Въпреки гените: Защо децата не приличат на родителите

Когато родата за първи път види новороденото, се взира в него и се чуди. Всеки се чувства задължен да каже на кого прилича най-много.
От кого е наследило цвета на очите и формата на носа си и дали ще бъде високо като баща си или дребно като майка си.

Не е необичайно едно дете да изглежда точно като баба си или дядо си, и да няма никаква прилика с родителите си.
От генетична гледна точка това е напълно нормално.

Родители правят ДНК тест. Снимка: Shutterstock

Външният вид зависи до голяма степен от гените: те определят цвета на очите, на косата, на кожата и формата на лицето.
Височината и телосложението също са частично определени от наследствеността. Децата обаче не са точни копия на родителите си, тъй като получават уникален генетичен набор от няколко поколения - майка, баща, баби и дядовци и дори по-далечни предци, обяснява  генетикът д-р Наталия Захаржевска.

Факт 1.

Гените са коктейл от случайни „съставки“
 

Яйцеклетка и сперматозоиди. Илюстрация: Shutterstock

„Смесването“ на гени по време на ембрионалното развитие се нарича генетична рекомбинация. След зачеване, хромозомите от яйцеклетката и сперматозоида започват да обменят участъци от ДНК - генетичната информация се смесва като коктейл.

В резултат на това се развива нов организъм с уникална комбинация от гени, която може да се различава значително от тази на родителите.
Това обяснява защо дори братята и сестрите могат да изглеждат различно.
Не е необичайно едно дете да изглежда идентично с прадядо си, но почти няма прилика с родителите си. 

Факт 2.

Родителите с кафяви очи могат да имат синеоки деца

Доминантните и рецесивните черти играят роля във формирането на физическите черти.
Доминантните черти са по-често срещани и забележими. Например, кафявите очи, трапчинките, луничките или къдравата коса „печелят“ генетичната лотария.
Ако единият родител има някоя от тези черти, детето е по-вероятно да ги наследи.

Рецесивните черти обаче могат да се задържат поколения наред и да се проявят по-късно. Например, бабата има сини очи, а и двамата родители са с кафяви. Много е вероятно детето да се роди със сини очи, ако и двамата родители носят гена за сини очи. Просто той не се е проявил при тях, но се проявява при детето.

Повечето външни характеристики – ръст, форма на лицето, цвят на кожата – се определят не от един ген, а от комплекс от тях. Това наследяване се нарича полигенно.
В резултат на това детето може да получи комбинация от гени, които, взети заедно, го правят да изглежда много подобно на баба и дядо си. Понякога това се проявява като „прескачащо” наследяване: черти не се появяват дълго време и след това внезапно се появяват у детето.

Факт 3.

Еднояйчните близнаци могат да бъдат напълно различни

Близнаци. Снимка: Shutterstock

Науката епигенетика изучава механизмите, които регулират генната активност.
Учените са открили, че под влияние на различни фактори едни и същи гени могат да се включват или изключват по различен начин. Например, еднояйчните близнаци имат идентична ДНК.

Като деца те си приличат, но с възрастта всичко се променя: единият близнак може да е по-тежък, другият по-слаб, единият може да развие диабет или депресия, докато другият не.
Това предполага, че тяхната епигенетика постепенно се е променяла под влиянието на различни диети, стрес, упражнения и навици. Колкото по-възрастни са близнаците, толкова по-големи стават разликите между тях. 

Факт 4.

ДНК-то на майката и детето може да не съвпада

Понякога генетичните процеси надхвърлят обяснимото и водят до сложни, дори драматични ситуации. Резултатите от генетичните тестове са неочаквани дори за специалистите.
Едно такова рядко генетично явление е химеризмът. Това е състояние, при което в тялото съществуват едновременно два различни комплекта ДНК: някои клетки съдържат един генетичен код, докато други съдържат различен. Известен е случаят с Лидия Феърчайлд от Съединените щати: генетичен тест от кръвта ѝ не съвпада с ДНК-то на децата ѝ, което я кара да бъде заподозряна в престъпна измама. Само допълнителни изследвания помогнали за изясняване на въпроса. 

Факт 5.

Родители със светла кожа могат да имат тъмнокожи деца

Друг ярък пример за сложността на наследяването е случай в Южна Африка. През 1955 г. родителите със светла кожа, Сузан и Ейбрахам Лейнг, раждат момиче с тъмна кожа на име Сандра.

Няма тъмнокожи обаче нито в родословното дърво на родителите, нито в техните непосредствени предци. Тест за кръвна група потвърждава бащинството, което прави случая още по-загадъчен.
Предполага се, че някой от предците на Сюзан или Абрахам е имал връзки с тъмнокож и по този начин гените са се проявили през едно поколение.
Случаят, описан по-горе, обаче се е случил отдавна и по това време лекарите не са били в състояние да направят пълен генетичен анализ. Така че истината остава под въпрос.

Приликата на детето с баба или дядо е резултат от сложно взаимодействие на много фактори: случайна комбинация от гени, доминантни и рецесивни черти, полигенно наследяване и епигенетични механизми.
Така че всяко дете е носител на уникално семейно наследство, което пази тайните на поколенията.

Мона Василева