Как нервната майка „заразява“ дъщеря си

Да отглеждаш момиченце е приказка – плитки, панделки, роклички ...
Ако обаче майката е нервозна, какво още „прикача“ на дъщеря си, разказва клиничният психолог Анастасия Правдина.

1. Недоверие към целия свят

Когато майката възприема света като враждебно място, когато самата тя изпитва гняв и тревога, не са нужни дори думи, детето усеща това. Нервната майка не може да установи връзка с него, не усеща неговите потребности и нужди. Действа по някакви свои правила или според настроението си.
Детето от своя страна усеща, че не всяко нещо, от което има нужда, ще бъде задоволено, и че е зависимо от настроенията на майка си.
В първите години то може да расте свръхактивно, а по-късно момичетата, дори и след като се омъжат, изпитват неувереност.
Възприемат света като опасно място и си мислят: „ Всички искат да ме обидят, наранят, не бива да се доверявам на никого.“

2. Нерешителност и липса на самостоятелност

Когато невръстното момиченце за първи път произнесе, „Аз сама!“ , нервната майка, водена от своя страх и тревоги, парира всеки опит. Тя не оставя детето дори да се облече само.
По-късно самото то губи желание да проявява каквато и да е самоинициатива, защото винаги се намира кой да го свърши вместо него.
Така момичето пораства неуверено в собствените си възможности и има ниска самооценка.

3. Чувство за вина

Осъзнаването на детето започва във възрастта 4-6 години.
Майки, които злоупотребяват с упрека: “Как не те е срам!“ или „Е, кой е виновен сега?“, са особено горди, че добре възпитават децата си и ги държат отговорни за постъпките.
На практика те прехвърлят на тях отговорността за собственото им възпитание.
В училище често тези момичета стават нещо като „жертвено агне“ за съучениците си, а по-късно и в службата.

4. Не разбират сами себе си

Характерът на детето в голяма степен се кове до 14-ата му година. Нервната майка дава двойствени послания на детето си: в зависимост от своето настроение момичето чува различни характеристики за себе си – от едната до другата крайност като, например: „Ти си моята принцеса- най-красива, най-умна!“ до „Защо ми се случи да гледам такава патица като теб!“.
Горкото дете – съвсем не може да разбере какво е всъщност. В бъдеще то започва да търси мнението на околните – за своята външност, за постъпките си. И постоянно има нужда от съвет и чужда помощ.

5. Болезнен перфекционизъм

Стремежът да си по-по-най се формира в училищна възраст.
Обичайни фрази като: „Ти можеш повече, „Бъди по-добра от останалите“ не винаги стимулират детето, а по-скоро подценяват това, което е постигнало.
Невротичната майка винаги се опитва да сравнява детето си с останалите, без да се замисли от какво в момента то наистина има нужда.

6. Чувствата са под възбрана

Има още една беда, свързана с възпитанието на нервната майка – тя не може да приеме проявата на чувства от страна на дъщеря си. Тя не може добре да разбере собствените си чувства, а трябва да се справя и с чувствата на детето. Затова ги забранява! Ще я чуете да казва: „Не плачи!“, „Не крещи, когато си ядосана!“, „ Да завиждаш е срамно!“ Емоции може да проявява само майката.
С годините подобни забрани се отразяват на детето. Проявяват се с преходни оплаквания – главоболие, алергии, астма, проблеми със стомаха.

7. Радостта е лукс

Изнервената майка е убедена, че животът е мъчение, че нищо не се получава просто така. За да се постигне успех, трябват неимоверни усилия. Покрай майка си, детето няма сили да се зарадва и приема живота като изтезание.

8. Няма опора

Детето не знае кое е добро и кое – лошо. То гледа семейството си и за него това е нормата.
Ако обаче майка му е нервна, рамките на тази норма са доста неопределени. Защото един ден е празник, а на следващия – скандал и катастрофа. Няма е златната среда.
Всичко е или много лошо или много хубаво. Така в семейството расте нов невротик.

9. Без собствено мнение

Когато детето започне да осмисля живота около себе си, то постепенно формира и собствено мнение. Нервната майка обаче не е склонна да приема ничие чуждо мнение, освен собственото си и активно отрича разсъжденията на дъщеря си. Тя усеща, че дори да изкаже собственото си мнение, то така и така ще бъде критикувано и отхвърлено.
Такива момичета растат затворени и мълчаливи.

10. Страхове

Нервната майка е изпълнена със страхове и обиди. Така детето попива: страх от кучета, от височина, от гръмотевици, от самолети, от паяци ... От всичко, от което майката се страхува.
То гледа на света с широко отворени очи. Защото светът наистина е добър и прекрасен. Склонно е да тича по улицата след голямото рошаво куче на съседа, пълно с възторг. Но майка му секва този порив. „Кучето ще те ухапе!“ .

Вашите страхове и вашия опит – това е вашият живот. Не пренасяйте негативите от него върху децата си.