Коледен разказ за малки и големи - от Том Ханкс

Чудна коледна картина, която връща в детството, е нарисувал Том Ханкс - неподозиран литературен талант в сборника с разкази „Рядък модел“! 

Двукратният носител на „Оскар“ и след 5 номинации за кинонаградата пробва нещо различно и така доказва, че дарбата му на разказвач се равнява на актьорската. 

62-годишната звезда от "Форест Гъмп", "Филаделфия", "Корабокрушенецът", „Аполо 13“ и още много хубави филми е насърчен да пише от писателя, режисьор и сценарист Нора Ефрон, с която той си сътрудничи в романтичната комедия от 1993 г. „Безсъници в Сиатъл“.

Обединяваща нишка в сборника са пишещите машини. Един от най-търсените актьори в Холивуд е страстен колекционер и притежава над 150, но не е написал разказите си на тях.

При все голямото разнообразие от теми и герои, общото е чувството за хумор, носталгия по простотата в живота – не само по отношение на предметите на бита, но и на искрените, ясни отношения между хората. За сборника със 17 топли разказа ню Йорк Таймс пише: „Първочествена проза. Както можеше да се очаква.”

Откъс

...- Казвам ти, на Дядо Коледа му стигат три бисквитки – Дейви разясняваше на Джил фактите около пристигането на очаквания гост. - Освен това никога не допива докрай чашата с мляко. Чака го много работа. Нали така, тате?
- Така съм чувал – Върджил намигна на сина си и той се опита да му отвърне със същото, но успя единствено да сгърчи лицето си в опит да затвори едното око.
- И без друго всички му оставят същата почерпка.
- Всички? - учуди се Джил.
- Всички.
- Не мога да разбера кога се появява той. Кога пристига? - упорстваше Джил.
- Може изобщо да не пристигне, ако не изядеш всичко в чинията си – предупреди Дел и потропа с вилицата си по нея, а след това раздалечи картофите от месото. - С всяка хапка се приближаваш до идването на Дядо Коледа.
- Щом си легнем в леглата? - попита Джил. - Трябва да сме заспали, нали?
- Може да е по всяко време между лягането и събуждането ни. - Дейви имаше отговор за всеки от въпросите на сестра си. След като беше разкрил мистерията около Дядо Коледа през лятото, Дейви си беше поставил за цел да опази вярата на малката си сестричка.
- Може да минат и часове. Ако млякото стои навън толкова дълго, може да се развали.
- Той може да го охлади само с едно докосване! Топва пръста си в чаша топло мляко, прави магията и бум! Студено мляко.
На Джил това ѝ се стори невероятно. 
- Сигурно пие много мляко.
След вечеря Върджил и децата се погрижиха за съдовете, Джил стоеше върху един стол до мивката и подсушаваше вилиците и лъжиците една по една, докато Дел приспиваше бебето горе и си позволяваше така нужната кратка дрямка. Дейви отвори последната за вечерта кутийка бира на татко си и я постави на масичката с телефона до така нареченото татково кресло пред камината в предната стая. Щом Върджил се настани и отпи глътка, Дейви и Джил се излегнаха пред грамофона и пуснаха коледни песни. Лампите в стаята бяха угасени и светлините от елхата озаряваха стените с вълшебни отблясъци. Джил се покатери в скута на Върджил, а Дейви продължи да пуска песента за Рудолф отново и отново, докато не научиха и последната дума наизуст и дори започнаха да добавят и свои. 
Имал много лъскав нос
- Като крушка! 
Смеели му се и го наричали какъв ли не. 
- Хей, Глупчо! 
И щом стигнаха до изречението за оставането му в историята, извикаха:
- И в аритметиката!
Дел слезе долу засмяна: 
- Ама че сте смешковци, какво направихте само с текста на „Радост за света“!
Отпи глътка от бирата на Върджил, преди да се настани в своето кътче на канапето, извади цигара от кожената си табакера, затвори я с рязко щракване и я запали с клечка от кибрита, поставен до пепелника при телефона. 
- Дейви, бутни малко този дънер, може ли? - помоли Върджил.
Джил скочи на крака. 
- Нека аз този път!
- След мен. И не се тревожи. Обувките на Дядо Коледа са огнеупорни.
- Знам. Знам.
След като и Джил разбута огъня с ръжена, Дел изпрати децата горе да облекат пижамите си. Върджил допи бирата си, а след това отиде до дрешника в коридора и извади портативната си пишеща машина „Ремингтън“. Делорес я беше купила чисто нова за Върджил, когато беше във военната болница в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Беше печатал писмата си до нея със здравата си ръка преди терапевтът да го научи на така нареченото печатане чрез докосване с пет и половина пръста. 
Той извади машината от калъфа ѝ на ниската масичка за кафе и нави на ролката два листа един върху друг - винаги ползваше два листа, за да не нарани валяка. 
- Оставете посланията си до Белобрадия старец или Дядо Коледа, както и да се казва – поръча той на децата, щом се върнаха ухаещи свежо на паста за зъби и чисти пижами.
Джил написа своето първа, тракаше буквите една по една, клавиш по клавиш.

мили дадо коледа мерси че идваш пак и ти благодаря за медицинския комплект и ходещата кукла които се надявам да ми дадеш весела коледа с обич ДЖИЛ БЮЪЛ

Своето писмо Дейви настоя да напише на отделен лист хартия. Обясни на Джил, че не иска да обърква Дядо Коледа. За подравняването на двата листа му бяха нужни няколко опита.

12/24/53

Скъпи Дядо Коледа. Сестра ми Джил вярва в съществуването ти. Затова. Продължавам и аз. Ти знаеш какво искам за Коледа и повярвай ми, НИКОГА НЕ СИ МЕ РАЗОЧАРОВАЛ... ! Разбира се оставям малко студено мляко и бисквитки за пучерпка. Догодина ще трябва да донесеш подарък и на бебето Кони защото вече ще е достатъчно голямо, чу ли???? Ако млякото се стопли, ухлади го с пръста си.

Дейвид Еймъс Бюъл

Източник: "Колибри"