Проф. Черниговская: Само изкуството може да спаси човечеството от новите технологии

„Необходимостта от изкуството е очевидна. То дава възможност на човек да  премине през неизвървян път, да преживее онова, което не е преживявано в реалния свят досега, да добие опит за онова, което не се е случвало. Изкуството е втори живот.“ Това са думи на Юрий Лотман (езиковед, семиотик, културолог и литератор от руско-еврейски произход – бел. ред). Свикнали сме да мислим, че хората на науката са едно, а изкуството е друго, че това са различни светове. Преди твърдяха, че талантът за различните изкуства се дължи на дясното полукълбо на мозъка, а при хората на науката е по-силно развито лявото полукълбо. Това не е така. Има учени и с дясното полукълбо, има и творци с лявото полукълбо.

Възпроизвеждането на дигиталния свят, в който живеем сега, е невъзможно. Никой не може да бъде по-добър от суперкомпютрите, защото те не се уморяват, нямат главоболие, не се влюбват, не се напиват, не се изнервят. Ако решим да се състезаваме в една писта със супертехнологиите, ще загубим, но има и друг начин - изкуството.

Откритията в науката се случват така, както и в художественото творчество - непредвидено. 

Не стават с линийка в ръка. Пробивите стават ненадейно, докато човек прави нещо съвсем друго. Откритие в областта на квантовата механика идва наум на неговия автор, докато той се разхожда из полето и гледа пеперуди и незабравки. То му хрумва, защото е толкова увлечен, че въображението му работи така, че осмисля всичко - не за пеперудите, а за науката. Гениалните изобретения стават на досимволно ниво, в дясното полукълбо на мозъка.

Например Айнщайн е свирел маниакално на цигулка – многократно е писано, че той е правел това чудовищно, но просто не е можел да не свири. Вярвам, че преходът към музициране е, за да превключи мозъкът към различен режим на работа.

Известна една „детективска“ история - че патологът, извършил аутопсията на Айнщайн, откраднал мозъка му. Това не е шега. За щастие той го е съхранявал правилно и наскоро томографи успяват да го изследват сериозно. И стигат до извода: „С такъв мозък той не би могъл да бъде гений“.

Съществува структура, която свързва дясното и лявото полукълбо – мазолестото тяло (corpus callosum). Ролята на този сплит от нервни влакна е много важна, тъй като това вещество осигурява комуникация между двете части на мозъка. Айнщайн го е имал много повече, отколкото обикновените хора, тоест той е имал широко асоциативно поле и способност да надниква в други пространства.

Има ли музика без човека

Веднъж попитах математика и пианист Лудвиг Фадеев: „Ако хората не съществуват, ще съществува ли музиката?“ Тя не е в ушите, а в главата – ако изсвирим на един кома симфония на Моцарт, на него от това няма да му стане нито топло, нито студено, той не я чува физически. За слушането на музика е нужен трениран мозък, който е способен да разбере какво означава това. Фадеев тогава ми каза, че не, няма да има музика.

А ще има ли математика, когато хората изчезнат? Не, и нея няма да я има, отвърна той. Но това противоречи на Галилей! „Създателят е написал книгата за природата на езика на математиката“, каза Фадеев. От това следва, че математиката е свойство на вселената, а не на човека. И всичко това е човешко – има такава математика, именно защото ние имаме такъв мозък.

Ако пред нас лежи египетски папирус, а ние не владеем тази писменост, папирусът няма да бъде свръхценен документ, а физически обект. Ако пред нас стои том на Шекспир, а ние нямаме достатъчно знания да прочетем неговите текстове, книгата също ще бъде просто предмет с определен размер и тегло.

Защо логиката е вредна

Логическото описание на света, на което стъпва всяка наука, може да бъде препятствие за получаването на нови знания. Има видове информация и типове знания, които никога не се вписват в компютърен модел, безполезно е да се опитвате.

Не можем да си представим нещо по-сложно от мозъка: около сто милиарда неврони, всеки от които може да има повече от 50 хиляди връзки с други части на мозъка – тази невероятна невронна мрежа се променя непрекъснато и образува нови връзки. Възприемането е активно извличане на знания от външния свят. Гледаме с очите си, но виждаме с мозъка, пипаме с пръсти, но усещаме с мозъка, абсолютно всичко се случва в мозъка.

Филмите, над които плачем, са просто пиксели. Защо страдаме? На нас ни влияят неща, които не е задължително да са се случили реално, и не е ясно кое е по-важно.

Защо няма разлика между наука и изкуство

Не виждам разлика между наука и изкуство, защото всичко се извършва от човешкия мозък – той просто превключва от едно състояние в друго. Изкуственият интелект не може да прави това.

Само властите могат да кажат: „Планирайте открития в близките пет години“ – е, това е шега. Когато работех в руската академия на науките в края на 1970 г. обаче казаха: „Напишете план на научната работа до 2000 година“. Ние тогава мислехме, че такава година въобще няма да настъпи, че ще ни няма. И е сигурно, че откритията не валят върху главите на хората.

Източник, превод Марина Атанасова