Защо децата не могат да преценяват обективно опасността на пътя

"Новите родители" подкрепят кампанията на в. „24 часа“ „За 100 живота повече“

Снимка: Guliver / iStock

Познаването на правилата за движение и сигналите на светофара още от прохождането е съвсем недостатъчно, за да сме спокойни, че децата ни ще бъдат предпазени на пътя. Има чисто физиологични причини, поради които за хлапетата под 10 години на улицата съществува много по-голям риск, отколкото за големите и трябва да го вземаме предвид.

Освен, че малките са по-небрежни, разсеяни и невнимателни от възрастните, те се ориентират по-зле по звуци и реагират по-бавно на тях, тоест - не можем да сме сигурни, че са чули шума на приближаващия автомобил.

- Тяхното полезрение е по-малко - съставлява около една трета от това на възрастния човек и вероятността да не забележат колата е съответно три пъти по-висока. Като се прибави и фактът, че на шофьора също му е по-трудно да забележи малко дете на пътя, нещата стават наистина изключително сериозни.

- Децата между 6 и 9 г. реагират на звук от приближаваща кола доста по-бавно, отколкото възрастните. Освен това им трябва 2-3 пъти повече време, за да различат звука на движещ се автомобил и да реагират на него.

Това сочат данни на изследване, проведено от учени в университета в Айдахо. Те направили следния тест:

Дали на деца между 6-9 г. да прослушат аудиозапис със звук на приближаващ автомобил и да натискат сигнален бутон, когато: 1/ чуят звука на колата за първи път, 2/ когато могат да определят дали приближава отляво или отдясно, 3/ когато могат да съдят по звука, че колата е в непосредствена близост до тях.

Същият тест бил направен и на възрастни. И в двата случая участниците провели теста по три различни записа: когато първата кола се е движела с 10 км в час, вторият – с 20 км в час и третият – с 40 км, в час.

Резултатите доказали категорично: точността и скоростта на реакциите към звука на автомобила се увеличават с възрастта.

Големите различават звука от движеща се кола със скорост 40 км/час приблизително от 150 метра, докато 6-7-годишните могат да го чуят и да риагират на него, когато колата се намира на 100 м. Децата на 8-9 г. различават този звук от 120 м.

Но най-голяма разлика във възприятията има в определянето на това от коя страна се движи автомобилът.

Над 98% от възрастните участници в изследването се ориентирали правилно дали тя приближава отляво или отдясно, докато при децата само 65-70% не сбъркали. Това означава, че 30-35% от децата между 6 и 9 г. не могат вярно да определят посоката и трудността възниква при тях независимо от скоростта на движение.

Очевидно опасността при пресичане се провокира от това, че децата се ориентират по-зле по звука и реагират по-бавно на него, но като знаем, че изследването е проведено в лабораторни условия, е важно да добавим и допълнителните шумове на улицата, а те ни съпровождат всекидневно – в реални условия в големия град на малките им е още по-трудно да се ориентират навреме и правилно.

Под 10-годишните не могат да преценят правилно разстоянието между тях и колата, не разбират от коя страна идва или просто са разсеяни. Да, ние ги учим да бъдат внимателни с движещите се коли, но опасността може да дойде и от спрял автомобил – когато детето стои плътно до него отпред или отзад. Проблемът е, че може водачът изобщо да не забележи хлапето.

Колко от шофьорите гледат за това в огледалата за обратно виждане, когато потеглят? Вероятно има и такава статистика, но и без да я цитираме, сме наясно - броят на сериозни пътно-транспортни произшествия с деца е огромен.

Има и психологически причини, поради които децата попадат под колата по-често от възрастните – просто малките са по-импулсивни, прибързват и невинаги разбират, че тя може да се озове до тях за миг. Това, че им е трудно да определят правилно разстоянието и скоростта, не им дава възможност да преценят обективно опасността и да реагират на нея.

Така че дори с риск да се повтаряме до безкрай, е важно да втълпяваме на малките:

- да не пресичат улицата без придружител;

- да се оглеждат внимателно, преди да пресекат – първо наляво и после надясно;

- никога да не пресичат между паркирали автомобили, а само на зебра (друг е въпросът, че наглеците паркират дори и там, дори и на тротоар, което излага на риск живота на пешеходците);

- дори когато на улицата няма коли, да изчакат зеления сигнал на светофара;

- ако няма тротоар и трябва да вървят а по улицата, винаги да бъдат с лице към посоката на движение;

- в тъмно и сумрачно време да бъдат изключително внимателни.

„Войната по пътищата е не война, а болест по наследство. 20% от катастрофите са семейни – баща убива детето си, съпруг – жена си, дядо – внука. Тук само глобите няма да свършат работа, нужна е споделена отговорност. Говорим за обучението на децата в училище, но тогава вече е късно. Няма и дума за пътна безопасност в Закона за предучилищното възпитание.“

Така инж. Алекси Кесяков, секретар на комисията по безопасност на пътя към МВР коментира проблема в дискусия, организирана от в. „24 часа”. С нея влиятелното издание поставя начало на нова своя инициатива под надслов „За 100 живота повече”.

Илюстрация: в. "24 часа"

Ние от Новите родители подкрепяме с две ръце тази кампания, защото сме абсолютно убедени, че това е една от най-важните каузи. Изобщо.

Еми Спасова

Коментари
Последни видеа