Да имунизираме ли бебето срещу ротавируси

Ваксината е в препоръчителния списък

Илюстрация: Guliver / iStock

Страховете и митовете около ваксините и последиците от тях отказват много родители. За да направи точна преценка  „риск – полза“, всеки трябва да има знания.
Решението  остава лично негово, особено, ако ваксината не е в задължителния, а в препоръчителния списък. Такава е ваксината срещу ротавирусите, която пази кърмачето от остра диария.

През 2009 г. Световната здравна организация я препоръчва за всички деца по целия свят, защото е ефикасна и безопасна, а през 2012 година се насърчава и включването ѝ в националния имунизационен календар на всички страни. 
В България е разработена и приета национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити за периода 2017 -2020 г.
Министерството на здравето е включило ваксината като препоръчителна, но тя се осигурява безплатно.
И понеже ваксината трябва да се приеме рано, още около втория месец на бебето, когато има и задължителни имунизации (полиомиелит на капка през устата и с инжекция – дифтерия, тетанус и коклюш), най-тревожният за родителите въпрос е: “Тази ваксина не претоварва ли излишно имунната система на детето“

Задавам го на д-р Цонка Йовчева, за да продължим разговора за самото заболяване и риска бебето и малкото дете да се разболее от вирусен гастроентерит.

Д-р Йовчева беше лектор по време на срещите с лекари, журналисти и общественици в Шумен и Търговище, организирани от фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции.)

Снимка: авторът

Д-р Йовчева, доколко ваксината срещу ротовируси натоварва имунната система на детето, тъй като заедно с нея има и задължителни имунизации, които се правят в същия период от време?

През 1900 г., когато е създадена ваксината за едрата шарка, тя е съдържала 200 белтъчни молекули. 1960 г. е добавена ваксината за коклюш, която е 3000 белтъчни молекули. Стават 3200. През 1980 г. са добавени ваксините за дифтерия, тетанус, морбили и рубеола.
През 2000 г. , благодарение на напредъка на медицината, ваксините вече съдържат само 126 белтъчни молекули.
У нас 11 задължителни ваксини съдържат само 60 антигена.
Всеки може да си направи извод и да си отговори.

Защо инфекцията с ротависуси е опасна?

Ротавирусите атакуват основно 2 възрастови групи – кърмачета и малки деца до 5 години, и възрастни хора със слаб имунитет.
Не случайно Световната здравна организация повече от 20 години работи по проблема тъй като е наложително да се пребори с това заболяване.
В света 450 хиляди деца годишно умират, в Европа са 231 деца всяка година.
Инфектираните в Европа са 2 милиона и 800 хиляди. 800 хиляди са посещенията при при лични лекари заради този вирусен гастроентерит.
78 хиляди малки деца се лекуват в болница. Това е статистиката.
Независимо от постиженията на здравеопазването, качеството на вода и на храната, практиката през последните няколко десетилетия сочи, че вирусните гастроентерити са причина за висока заболеваемост и смъртност.

Повече от 50 % от острите диарии се причиняват от тези вируси. Разпространението им е повсеместно.
Острите гастроентерити имат различни причинители – най-често вируси, бактерии, паразити – протозои.
Много лекарства също могат да доведат до остри диарии – прием на нестероидни противовъзпалителни, както и хранителна непоносимост – лактоза, токсини и други.
Смята се, че рота, норо, астро вируси причиняват заболявания през есенно-зимния сезон. А аденовирусите са причина за диариите през лятото.
Миналата година обаче имаше не само спорадични единични случаи, но и епидемия в Благоевград с новорисус, а тази година същият вирус повали и много спортисти по време на световното първенство в Англия.
Дали затоплянето играе роля, не е много ясно. 

70% от епизодите на остра диария при децата се причиняват от тези вируси.
Проблем е, че източник на инфекция е не само болният човек, а и видимо здравите, които са вирусоносители. Те не боледуват, но разнасят зараза и предават вируса на този, на който не трябва – на малки деца и на възрастни хора.
Най-лошото е, че след преболедуване не се изгражда траен имунитет. Докато например още при пръв контакт с вируса на морбили, паротит и рубеола, се изграждат защитни антитела, които не позволяват на човек повторно да се разболее. При вирусните гастроентерите това не е така.

Как се проявява инфекцията?

Странното име на вируса „рота“ идва от формата му – той е като малко колелце. Но той въобще не е безобиден. Той причинява изключително тежка диария и сериозно обезводняване на детския организъм.
Не случайно се нарича още детска псевдохолера. 
Освен диарията и температурата е висока, над 39 градуса, което е прави състоянието още по-тревожно.

Кой боледува?

Още в начална кърмаческа възраст, от втория-третия месец започват да боледуват деца, които не са имунизирани. 95% от неимунизираните деца до 5-годишна възраст се разболяват.
Тежкото клинично протичане налага болнично лечение. И постъпвайки там, те могат да причинят вътреболнични инфекции.
По тази причина годишно в Европа умират 231 деца.

Хигиената не спасява ли?

Хигиената, колкото и добра да е, не унищожава вируса. Той е изключително устойчив на дезинфектанти, детергенти, алкохол.
Вирусът се предава чрез не добре измита храна и инфектирани ръце. По ръцете вирусът остава жизнеспособен няколко часа, по повърхности – дни наред, по зеленчуци и на влажно, в морски и речни води - със седмици.

Колко е опасно бебето да бъде заразено?

Вирусът е силно заразен и прилепчив.
С изпражненията всеки болен отделя над 100 милиарда вирусни частици. А само 10 от тях причиняват болест.
Ако кърмачето е в близък контакт с болен или здрав заразоносител и у него попаднат само 10 частици по ръчичките или устата, то ще заболее. И то още при първа среща с вируса 
Вирусът се отделя продължително време, преди детето да има клинични признаци на заболяване. И се отделя 4-6 дни по време на боледуването и при една трета от болните, отделянето на вируса продължава една седмица след преболедуване.

При 30-40% от контактните в огнището се развива безсимптомно носителство. Диагнозата е изключително лесна. Изследват се изпражненията. Изследва се всяко дете, което постъпи в нашата болница със съмнителни симптоми. И съобщението с резултата се изпраща до Регионалната здравна инспекция.

Какво е лечението и има ли усложнения след преболедуване?

Лечението при вирусна инфекция не е с антибиотици, защото допълнително може да създаде дисбактериоза. Лечението е симптоматично - рехидратация, пробиотици, естествено хранене и включване на цинк, по препоръка на СЗО.

Усложнения обаче има. Два месеца след преболедуване, детето може да развие лактозен дефицит или глутенова непоносимост - непоносимост към мляко и житни храни.
Едно от другите усложнения на ротавирусния гастроентерит при генетично предразположение е, че той може да отключи автоимунни заболявания, като диабет първи тип и алергия.

Ваксината е препоръчителна. Какво е нейното действие?

Най-доброто предпазване от ротавирусния гастроентерит е ваксината. 
Ваксините, с които разполагаме в България са 2, и трябва да бъдат приложени 6 седмици след раждане, най-късно до два месеца – за първата доза, и един месец по-късно за втория прием. Ако е моновалентната. А другата е в 3 приема.
Ваксината прави това, което се случва с детето при среща с вируса – ще изгради имунитет. Затова се правят в 2 или 3 дози – ротарикс и ротатек. И наистина очакваме тежките случаи на инфекции при кърмачета и деца до 5 години да намалеят. Да се намали броят на хоспитализираните и да има ефект и върху по-големите деца, които не подлежат на ваксинация.
На 2 месеца детето се усмихва за първи път. Ето защо природата помага успоредно с усмивката да включим и ваксината. Трябва да знаем, че при ваксинирането се отделят вирусни частици. Макар и в по-малка степен. Затова майките трябва да спазват много добра хигиена, докато трае ваксинацията – при смяна на памперса да си мият старателно ръцете, а когато наоколо има възрастен с имунен дефицит, той не бива да е в контакт с детето или трабва много да се пази.
И винаги да помним, че 4-5 часа вирусът остава жив върху ръцете.
Така че е важно те да се мият често и старателно. 
Единственото противопоказание за тази ваксина е, да не се прилага при деца с гастроинтестенални смущения, заради риска от инвагинация. С изтегляне на срока и с ранното ѝ приложение, този риск обаче се избягва.

Веселина Мончева

Коментари
Последни видеа