Кои са причините за появата му, за какви симптоми да внимавате и как да реагирате в подобна ситуация
Дете се оплаква от болки, когато посещава тоалетната.
Снимка: Shutterstock
Острият цистит при децата се причинява предимно от бактериални инфекции (наприер, цистит на плажа), рядко е абактериален или интерстициален. Не е заразен.
При кърмачета и деца до 2-годишна възраст симптомите включват раздразнителност, треска, гадене и повръщане, дори без усещане за парене. Деца над 2-годишна възраст изпитват коремна болка и парене по време на уриниране, понякога се забелязва кръв в урината. Циститът обаче може да протече и напълно без симптоми. Затова е и важно да следите детето дори за най-дребни отклонения от обичайното му поведение и състояние.
При много малки деца се среща по-често сред момчетата, докато след 5-годишна възраст е приоритет на момичетата. Разпознава се по анормалните резултати от уринарна култура.
Какво да правите? При доказване на цистит, лечението се извършва с антибиотици, назначени единствено и само от лекар! Природните средства включват някои добавки (пробиотици, но не и млечнокисели бактерии). Диетата обикновено изключва солени, пикантни и сладки храни, препоръчва се пиене на много течности.

Дете изпитва дискомфорт при пишкане.
Снимка: Shutterstock
Циститът е възпаление на пикочния мехур и пикочните пътища. Това е най-често срещаната инфекция, а основната причина е инфекциозна, предимно бактериална. Пикочните пътища обикновено са стерилни и когато там се развият микробни колонии, те могат да се размножат до степен да причинят инфекция.
Интерстициалният цистит, който се наблюдава по-често при възрастни, понякога може да засегне и деца. Често се бърка с вродени нарушения на пикочните пътища. В повечето случаи това е остър цистит, който се диагностицира чрез извършване на тест на урината, придружен от уринна култура. Патологията се диагностицира и лекува от детски уролог.
Детето обикновено се оплаква от парене и болка при уриниране и пишка в малки количества, но по-често от обикновено. То е раздразнително, уморено, плаче често и играе по-малко. Склонно е да отказва храна и в някои случаи може да изпитва гадене и повръщане.
При по-големи деца тези симптоми могат да бъдат придружени от стомашни болки и урина с лош мирис, което е типичен симптом и при възрастните.
Не е задължително да има втрисане, но в някои случаи това може да се окаже единствен симптом.
Симптомите на цистит при децата продължават няколко дни и обикновено отшумяват без усложнения. В някои случаи инфекцията се разпространява в бъбреците (остър пиелонефрит).
За да се предотврати това състояние, е необходимо незабавно да се започне антибиотична терапия, но тя се назначава само от лекар след нужните изследвания.
Честотата на цистит е различна при мъжете и жените, поради различната структура на пикочните пътища. Обикновено урината се произвежда в бъбреците и оттам се влива в уретерите, които я пренасят до пикочния мехур. Там урината се събира и когато детето пишка, пикочният мехур се изпразва и тя излиза от тялото през уретрата/уретера.
Замърсяването на пикочните пътища почти винаги става отвън. Бактериите, намиращи се по кожата и лигавиците на външните гениталии, перинеума (меката тъкан, разделяща урогениталния тракт и ануса) и ануса, могат да проникнат вътре, възходящо към пикочния мехур. И там вече тяхното разпространение може да доведе до инфекция.
Освен в най-ранните етапи от живота, когато момчетата са по-застрашени, момичетата обикновено са по-засегнати от всички видове инфекции на пикочните пътища. Женската уретра всъщност е по-къса от уретера на момчетата, което прави проникването и възхода на бактериите по-бързо и по-лесно.
За разлика от пиелонефрита, който засяга горните пикочни пътища (бъбреците), циститът е инфекция на долните. Това означава, че обикновено е по-леко протичащ, с по-леки симптоми и по-нисък риск от усложнения.
Въпреки че тези аспекти са предимства, по-общите и нюансирани симптоми затрудняват диагностицирането. Родителите може да не разпознаят веднага сигналите на това разстройство и да забавят търсенето на медицинска помощ .
Това може да има сериозни последици, ако детето има малформация на пикочните пътища. По-конкретно, може да ускори прогресията до остър пиелонефрит. Поради това, в случаите с висок риск, педиатрите и детските уролози препоръчват на родителите да се научат да разпознават дори и най-малките симптоми, потенциално свързани с такава опасност. Такива са:

Малко дете на гърне.
Снимка: Shutterstock
При деца на възраст от 0 до 2 години: най-честите симптоми са по-общи: треска, повръщане, раздразнителност и сънливост. Малкото не си играе и плаче често. Родителите може да не забележат, че то пишка по-често от обикновено, защото носи памперс и общият му обем е непроменен.
Над 2-годишна възраст: температурата липсва или е ниска (под 38 градуса), детето като цяло поддържа апетит и бдителност, но може да изпитва коремна болка. Усещането за парене по време на уриниране е по-забележимо, тъй като то плаче и се оплаква, а в някои случаи се стиска, за да избегне дискомфорта.
Най-честата причина е бактериална инфекция, особено Escherichia coli, микроб, отговорен за приблизително 60% от всички случаи. Други замесени бактерии са K. lebsiella spp ., Proteus spp. и ентерококи.
Инфекциозни епизоди могат да се появят при определени обстоятелства, например на плажа, поради продължителен контакт със замърсен пясък, който попада в банския костюм и пелените на детето. Поради тази причина педиатрите препоръчват честа смяна на детските бански, особено когато са мокри, тъй като влажната среда благоприятства разпространението на микроби.
Вирусните и гъбичните форми са по-рядко срещани. Ако състоянието не е причинено от бактерии, то се нарича небактериален цистит.
Лечението на бактериалния цистит е с антибиотици. Но само в определени случаи, когато има специфичен риск и само назначени от лекар след направена антибиограма на откритата бактерия.
Начинът на живот и храненето също са от значение. Диета, богата на зеленчуци, и адекватна хидратация могат да допринесат за скъсяване на хода на заболяването.
По принцип лечението на цистит при деца изисква наблюдение от педиатър или детски уролог. Поради споменатите рискове за бъбреците, не бива да се оставя на самостоятелни действия или бабини рецепти.
Пробиотиците могат да се използват за подобряване на здравето на чревната микробиота и евентуален контрол на наличието на патогени, които биха могли да преминат от храносмилателния тракт към пикочните пътища. Освен това пробиотиците могат да бъдат ефективно решение за деца, страдащи от запек.
Препоръчва се хранене с продукти с висок киселинен остатък. Това помага да се поддържа киселинността на урината, което намалява способността на определени бактерии да се прилепват към стените на пикочния мехур. Киселинната диета включва консумация на зеленчуци и пълнозърнести храни, прясна риба и сирене, зехтин и неподсладено кисело мляко. Не се препоръчват сладкиши, пикантни или много солени храни, тъй като те спомагат за влошаване на паренето и дразненето на пикочната лигавица.
Пиенето на достатъчно количество вода поддържа урината по-разредена и намалява бактериалното натоварване на пикочния мехур.
Широко разпространено е схващането, че басейните са рисково място за заразяване с цистит. Това не е вярно. Нито плуването в морето, нито плуването в басейн могат да го причинят, но е препоръчително често да сменяте банските на децата, особено след плуване.
За да се намали рискът от развитие на цистит при децата, важно е да се поддържа правилна хигиена. Докато растат, децата с малформации на пикочните пътища трябва да бъдат обучени да се мият правилно, т.е. отпред назад (от гениталиите към ануса), а не обратно. Целта е да се предотврати разпространението на микроби от чревната лигавица към пикочните пътища.
Важно е детето да се измива след всяко уриниране, за да се предотврати натрупването и разпространението на бактерии. И да се избягва използването на агресивни продукти, които могат да нарушат местната бактериална флора и да насърчат растежа на патогенни бактерии.
Тъй като запекът е рисков фактор, най-добре е да се лекува, когато е налице. Децата, които имат затруднения с изхождането, могат да бъдат подпомогнати от диета, богата на диетични фибри. И да се научат да пият повече вода. По принцип малчуганите рядко искат вода, когато са жадни, затова е важно да не забравяте да им я предлагате по-често. Адекватната хидратация ще поддържа изпражненията по-меки и ще улесни изхождането в случаите на запек.
Този материал има информационен характер и не замества консултация с лекар. При симптоми, притеснения или съмнение за здравословен проблем се обърнете към медицински специалист.
Деси Тодорова по материали от Melarossa
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари