Защо този проблем не трябва да се подценява и кое го прави опасен
Пристрастяването към определени храни е промяна в поведението.
Снимка: Shutterstock
Има храни (чипс, пуканки, фъстъци, шоколад), които водят до пристрастяване. Но каква е границата между обикновеното харесване и зависимостта? И кога тези храни се превръщат в „дрога“, на която е трудно да се сложи край?
Какво представлява хранителната зависимост?
Пристрастяването е промяна в поведението, която превръща обикновения навик в неудържимо търсене на удоволствие чрез средства, вещества или дейности, водещи до патологично състояние. При пристрастяването се губи способността за контрол над този навик.
Предпочитанието, от друга страна, е избор между алтернативи и възможност за подреждане на последните на базата на щастието, задоволството, насладата и полезността, които те предоставят. За съжаление същото предпочитание не е в унисон със здравето, а се ръководи от памет и опит.
Хранителната зависимост може да бъде физическа и психологическа. Със сигурност е свързана с психологически фактори и създава форма на пристрастяване, подобна на тази към тютюнопушенето, алкохола и наркотиците. В същото време има и връзка с приема на храни с високо съдържание на мазнини, които увеличават желанието за непрекъсната консумация на повече и повече. И се стига до порочен кръг.
Приемът на мазнини, веднага щом се усети вкусът им в устата, задейства сигнал до мозъка, който се връща оттам обратно в червата под формата на стимул. Увеличава се производството на ендоканабиноиди (съединения, подобни на тези в марихуаната), които от своя страна изпращат сигнали до мозъка да изиска нов прием на мазнини.
Това е натрапчивото търсене на удоволствие, водено от прекомерното функциониране на допамино-регулираната област на мозъка. Допаминовите пътища свързват лимбичната система, която движи емоциите, с хипокампуса, който е отговорен за паметта. По този начин приятните дейности се свързват с привлекателни спомени. Проблемът възниква, когато паметта и желанието за повторение на приятното занимание (в случая представлявано от храната) превземат свободата на избор в живота на човека.
В този случай допаминът се повишава извън границите, нарушавайки инхибиторните спирачки, отговорни за контрола и силата на волята, и това води до пристрастяване и засилване на дисфункционалното поведение.
Семейните, училищните и извънкласните навици пряко въздействат на хранителните навици. Ако едно дете расте в среда, в която се консумират нездравословни храни, то по-лесно ще развие хранителна зависимост.
Съветът на експерта е да бъдете добър пример у дома, защото това се отразява не само на вашето здраве, но и на това на децата. А ако не успявате да се справите с проблема, задължително потърсете помощта на специалист.
Деси Тодорова по материали от Serenis
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари